Още преди началото на Втората световна война съветското правителство разбира нуждата от осъвременяване на военния автомобилен парк. Една от основните задачи е да бъде създадено високопроходимо, маневрено и сравнително евтино превозно средство. След доста дискусии съветските специалисти се спират на превозното средство, наречено мотоциклет. Тъй като нямат достатъчно време (а и възможности) за разработка на собствен, те се спират на германския BMW R-71. След доста точно и същевременно кратко копиране новият модел е готов. Наречен е М72.
Когато Войната започва, главният руски мотоциклетен завод е преместен от Москва в планината Урал, близо до град Ирбит. Така Ирбитският мотоциклетен завод (ИМЗ) започва серийно производство на мотоциклета М72. Модификациите са две - с и без кош. Интересни са изискванията на ръководстото на завода: Мотоциклетът да се произвежда с и без кош. Да развива скорост от 150 км/ч. без кош и 120 км/ч - на три колела. Впоследствие се явяват и някои допълнителни норматива. Моторът трябва да е екипиран така, че да осигурява пълна защита на водача. Заради това е разработен специален ветрови предпазител, както и спойлери, осигуряващи относителна безопасност на водача при падане. Необходимо е мотоциклетът да е оборудван с радиостанция, мегафон и характерното военно снаражение.
Много скоро обаче военната версия на този байк започва да се прави в Киевския моторен завод, а продукцията му носи името на река Днепър. След края на Войната ИМЗ продължава с производството на цивилната версия на М72, но мотоциклетите са преименувани на Урал.
Мотоциклетът с индекс М72 се произвежда от 1941 до 1959 година, като за този период измененията са незначителни, но все пак са налични няколко модификации. Първоначалният вариант е с възможност за превоз на полезен товар до 300 килограма, а междуосието е 1 400 мм. Двигателят е тип боксер четиритактов двуцилиндров с работен обем 746 см3. и мощност 22 конски сили. Ел. Инсталацията се захранва от шестволтов акумулатор, като интересното е, че реле-регулатор липсва. Окачването е телескопично, спирачките - бабаранни. Още една характерна за тези мотоциклети особеност е, че колелата (предното и задното) са взаимозаменяеми или с други думи еднакви. Скоростната кутия е механична четиристепенна.
Днес са останали доста бройки от тази култова руска машина, но добре реставрираните експонати са рядкост и затова са ценени изключително много.
Радослав Славчев