С тираж от 453 произведени бройки M1 е един от най-редките и ценни модели на BMW. Единственият истински суперкар в историята на марката обаче има още по-специална версия с различна каросерия, за която днес почти никой не помни.
От нея са създадени три екземпляра, единият от които е унищожен скоро след това, а вторият се намира в частна колекция. Най-интересен е третият автомобил, поставил световен рекорд за скорост с газова уредба.
В края на 70-те години на миналия век австрийският автомобилен журналист и пилот Харалд Ертл слага край на състезателната си кариера. Страстта му по високите скорости обаче го подтиква да се захване с нов проект, с който да изпита възможностите на съвсем нова по онова време технология - газовата уредба.
Ертл се свързва с British Petroleum, която е един от пионерите в налагането на втечнения петролен газ като гориво за автомобилни двигатели. Дотогава отпадният продукт от преработката на нефт се използва общо взето само за къмпингарски котлони и печки.
Британският петролен гигант тъкмо е започнал да лансира нов продукт с името Autogas и идеята на Ертл да оборудва автомобил с газова уредба, с който да постави рекорд за скорост, се харесва на ръководството. Целта на австриеца е преодолее границата от 300 км/ч, а редовият шестак M66 на баварската суперкола изглежда идеален за целта.
Ертл купува една от трите M-единици с раздута каросерия и монтира бутилка в задната част. Рекордният автомобил трябва да изглежда шик заради търсения рекламен ефект и почти всичко по колата е доработено като се започне с поръчковите амортисьори Sachs до вградените тонколони на стереоуредбата Blaupunkt.
С промените по механиката се заема Gustav Hoecker Sportwagen-Service GmbH, чиито специалисти снабдяват мотора с два турбокомпресора K26 от KKK. С няколко допълнителни модификации мощността е увеличена от заводските 277 на 410 к.с., макар че малцината имали късмета да се возят в нея твърдят, че конските сили били по-скоро 500.
На 17 октомври 1981 г. Харалд Ертл постига целта си и развива 301.4 км/ч на тестовата писта на Volkswagen в Ера-Лесин, Долна Саксония. За съжаление австриецът загива в самолетна катастрофа само няколко месеца по-късно, докато пътува към къщи за Великден.
След рекорда газифицираното M1 сменя няколко собственици в Германия и Холандия и през 1993 г. попада във Великобритания. Купува го местен аптекар, който за жалост също му се радва кратко, тъй като умира само две години по-късно.
От тогава насетне единственото по рода си BMW Autogas M1 престоява на открито близо четвърт век, което обяснява състоянието му. След смъртта на аптекаря баварката е последна грижа на вдовицата и невръстния му тогава син, който едва наскоро разбира какво съкровище гние пред къщата.