За Volkswagen отдавна вече не са валидни две неща. Първо: въздушното охлаждане и боксерните мотори са далечно минало. И второ: автомобилите на марката вече не са народни. До ден днешен обаче Volkswagen си остава най-ветровитата фирма в световното автомобилостроене.
Най-силният от всичките є ветрове от няколко десетилетия е Passat, който до съвсем скоро бе и топмодел на концерна. В синхрон с усиленото приближаване към престижните марки BMW, Mercedes във Волфсбург създадоха по-големия D1. Следвайки същата политика преди година Passat бе умерено модернизиран, с цел адекватни продажби през втората половина от живота на това поколение.
Новият дизайн на екстериора и интериора, новите материи, новите мотори, новото оборудване - всичко в името на доближаването до големите. На пръв поглед обаче вятърът на промяната е по-скоро полъх. Окото хваща само леко изменените форми на предния капак и прозрачните стъкла на фаровете. Отзад се забелязва уголемяване на стоповете.
В купето също няма някакви радикални изменения. Това би било и неразумно в този сегмент. Вижда се обаче използването на по-меки материи, които придават повече лукс на автомобила. Инженерите дори не са успели да разпръснат отвън отделеното им количество хром, затова са пренесли малко около кръглите инструменти на таблото.
Аранжировката на последното е идеален пример за германските схващания за ергономия - за южноевропейци като нас скуката може би е малко в повече. Така или иначе функционалността е достойна за подражание. Отлично впечатление оставя регулируемият волан, който винаги намира точната позиция.
Друго нещо, което би могло да ни се стори твърде “германско”, е подплата на задната седалка. За спортна нация като немците твърдото седло може и да е приятно, но малко повече комфорт според нас не е излишен. Иначе спокойствието на пасажерите е осигурено в Passat. По-стабилната на усуквания каросерия, солидните странични опори на седалките и добрата шумоизолация са все неща, които подобряват осезаемо комфорта.
За приятното пътуване в Passat най-голяма вина има вътрешното пространство. Въпреки че лимузината се води от средния клас, габаритите є винаги са се доближавали до тези на колите от по-високия сегмент. Днес единствено Mondeo превъзхожда в това отношение Passat.
За пасажерите това означава безкрайна свобода на предните и почти толкова на задните седалки. Най-вече около коленете липсват притеснения. Над главите отзад ще е тясно само за баскетболисти. Багажното отделение не е рекордно голямо, но побира доста товар. Освен това товароносимостта на автомобила е отлична.
Хубавото е че тя може да се използва докрай. В смисъл, че автомобилът запазва неутрално пътно поведение дори при максимален товар. Когато е само с двама пасажери Passat също “залепва” за пътя и много трудно може да бъде изваден от релси. Основната вина, разбира се, е на електронната система за стабилност ESP. Спирачките също са на много високо ниво и укротяват колата светкавично.
Без да е прекалено твърдо, окачването гарантира стабилността и поглъща пътните неравности. Возията не може да се сравни с тази на Citroёn например, но е доста комфортна.
Новият Passat се предлага с няколко бензинови и дизелови мотора, но един от най-препоръчителните си остава 1.8-литровият турбо. Машината е с пет клапана на цилиндър и развива мощност от 150 конски сили.
Динамиката, разбира се, е това, което прави този мотор подходящ за голямата лимузина. Ускорението до сто е под десет секунди, а доускорението при високи скорости е зашеметяващо. Пъргавина колата притежава дори и при много ниски обороти. Вината е на турбото и огромния въртящ момент.
Турбото е отговорно и за по-спокойния ход, но ако се кара предимно на високи обороти то увеличава рязко разхода на гориво. Иначе Passat е сравнително икономичен автомобил ако го сравним с подобни конкуренти.
Стремежът на Volkswagen да достигне Mercedes и BMW никак не е случаен. Подобрението на качеството и по-скъпите материали са само средства за оправдание на по-високите цени.
Именно в това отношение Passat се доближава все повече до гореизброените марки. Съотношението цена/оборудване не е в полза на голямата лимузина. При нея то се допълва от имидж, качество, запазване на стойността. Така или иначе финансовата атрактивност на модела не е особено голяма. На това не може да се отрази серизоно нито голямата гаранция срещу корозия, нито удължените до 30 000 километра сервизни интервали.
Време е и в тази насока да се появи силен вятър на промяната.
Петър Иванов
ivanov@avto.bg