Отидете към основна версия

1 629 4

Бюджет на "минималния компромис" за всички

  • бюджет-
  • правителство-
  • данъци

С 10% скачат разходите за издръжка на общинската администрация

Бюджет на максимално минималния компромис. Така може да се определи одобрената от правителството фискална рамка на държавата за 2017 г.

Основна цел през периода 2017-2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, съобщиха от правителствената пресслужба.

Парадигмата за максимално минималния компромис се вижда в декларираното от кабинета желание за запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. По този начин правителството ще продължи да твърди, че сме държава с най-ниските преки данъци, а в същото време бизнесът ще се задъхва от вдигнатите социални осигуровки и минимална работна заплата.

Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 процентни пункта.

Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение). От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г. Тази политика няма да бъде приета от синдикатите, а малко останалите в България предприемчиви ще предпочетат да емигрират вместо нова изтърпят нова стегнация на доходите си.

Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите, смятат от правителството. Това трябва да стане на фона на вдигане на косвените данъци и стагнация при доходите.

Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите, декларират от кабинета. Целите за дефицита за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са съответно 1,4%, 1% и 0,5% от БВП. Съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към 2019 г.

Приоритетите в Бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор „Образование“, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност.

От Българския лекарски съюз вече обявиха, че реално няма чувствително увеличаване на парите за здраве.

С минимални „подаръци“ за максимален брой сектори е прочитът на бюджета, ако се погледне, че с 10% скачат разходите за издръжка на общинската администрация. 

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини