- Господин Стефанов, какво се случва на пазара на труда през последните месеци?
- Свидетели сме на един уникален вакуум между това, което се търси и това какво се предлага на българския пазар на труда. От една страна, компаниите са с много завишени изисквания за служителите, а от друга – на кандидатите им липсва елементарна подготовка за каквото и да било. Този вакуум ще се увеличи след отварянето на Шенген, когато още повече мозъци ще „изтекат” на Запад. Преобладаващата част от българите, които отиват да работят в Чехия, Унгария и Полша, например, го правят за пари. Тези хора трябва да се върнат по някакъв начин в България.
- Но като се върнат има ли какво да работят тук?
- Имат. Същото, което правят там, ще го правят и у нас с разлика от 100-150 EUR – въпросните аутсорсинг компании. Тези хора ще си плащат данъците тук, ще внасят трудовите и пенсионни осигуровки тук.
- Казвате, че има вакуум, който се получава в резултат на по-високите изисквания на компаниите и липсата да добре обучени кадри. Процесът явно ще се задълбочава през тази година. Това може ли да доведе до повече търсене и по-малко предлагане?
- Проблемът не трява да го търсим тази година. Той започна още 2000-та, реално откогато съществува пазар на труда у нас. Това е един изключително млад, смея да твърдя – изключително неграмотен пазар. Проблемът ще се задълбочава, тъй като не се работи в насока ограмотяване на пазара на труда, както от предлагащите работа, така и от тези, които търсят професионална реализация.
Другото, което ми прави вепчатление при последните карирени форуми, е, че много млади хора, които са със западно образование, се връщат тук, поради факта, че икономическата ситуация не им позволява да си намерят желана от тях работа в чужбина. У нас те желаят да работят по специалността, която са задършили и да получават 2000 лв. заплата. Няма как да стане. Трябва да се започне от най-ниското стъпало и постепенно да се върви нагоре.
- В кои браншове може да очакваме развитие през тази година?
- При наличието на гиганти като HP и IBM търсенето на IT специалисти ще остане тенденция. Но това, което забелязваме и при тях е, че те също започват да изпитват трудности при попълване на свободните си позиции. Една от двете компании не искат нищо повече от два езика, желание за развитие и три-четири месеца в непрекъснат режим на обучение. Срещу това служителят получава 1500-1600 лв. чисто месечно възнаграждение, което за българския стандарт е прекрасна заплата.
Предстои и навлизането на много голям сървиз център, отново с IT и аутсорсинг позиции, като само за тази година се очаква да бъдат назначени 500-550 служителя.
Другото, което ми прави приятно впечатление е, че маркетингът като сегмент започва да си връща позицията отпреди кризата. Повечето от компаниите установиха, че кризата така или иначе няма да приключи, че това е нова икономическа среда, в която трябва да се работи и отново започнаха да търсят добри специалисти, които да издигнат техния бранд на малко по-високо ниво. Раздвижването на пазара на труда в тази област е много силно.
- Това са предимно чуждестранни компании или български?
- И двете. Съвсем наскоро няколко от Fortune 500 компаниите имаха позиции за маркетинг директори. Това означава, че се търси нова и свежа кръв, която да мисли малко по-различно и да е живяла по време на самата криза.
- Споменахте, че през тази година у нас ще навлезе друга аутсорсинг компания? Областта, в която тя ще оперира по какъв начин ще размести пластовете на търсене на работа в дадения бранш?
- Със сигурност ще има един много интересен сблъсък. Ще се търсят предимно специалисти с профил „Обща икономика”. Този център ще влезе с почти същите възнаграждения, които са в момента на пазара. Може би една идея по-високи. Интересът към него ще е голям, тъй като става въпрос за доста известна в света компания. Ще стресне малко сегашните работодатели и ще ги накара да се замислят какво те правят за собствените си служители.