Главният проблем на българската икономика е междуфирмената задлъжнялост. За периода 2010-2011 г. тя е нараснала с още 5 млрд. лв. и вече надвишава 163 млрд. лв., съобщиха днес от Българската Стопанска Камара (БСК). Въпреки че все още няма официални данни за задлъжнялостта между предприятията за 2012 г., от предварителните данни, с които разполага Камарата е видно, че тя остава висока. „За съжаление, броят на краткосрочните кредити продължава да превишава този на дългосрочните. Не бяха създадени условия за решаване на общата задлъжнялост на българската икономика и диспропорцията между задлъжнялостта на държавата и на бизнеса се разширява. Тревожна е и тенденцията, че нараства броят на фалитите на средния ешалон на предприятия и тъй като имаме доста бавни процедури в областта на фалитите това води до нарастване на задълженията”, обясни Божидар Давен, председател на БСК.
Към края на 2011 г. задълженията на компаниите от нефинансовия сектор надвишават 163 млрд. лв., което е с два пъти и половина повече в сравнение с 2005 г. Преди осем години на 1 лев от БВП е имало 1.58 лв. задължения. Днес тази цифра вече е 2.27 лева.
„В българската икономика се наблюдава силен контраст между ниска задлъжнялост на държавата и свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор. Този контраст е още по-негативен предвид това, че тази свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор води до по-сериозно задържане на БВП като растеж, отколкото държавната задлъжнялост. Изследванията ни показват, че за 2011 г. свръхзадлъжнялостта ни е лишила от ръст на БВП в размер на 1.5-1.6%”, обясни Камен Колев, заместник-председател на БСК.
През 2011 г. има значително увеличение на краткосрочните задължения. Към края на 2011 г. те възлизат на 88.7 млрд. лв. и сравнено в края на 2010 г. ръстът им е в размер на 6 млрд. лв. (7.2%). Това показва, че дейността на нефинансовите предприятия все повече се затруднява от недостатъчните оборотни средства, с които те обслужват производствената си дейност. Краткосрочните заеми от финансовите предприятия в края на 2011 г. са 17.8 млрд. лв. В сравнение с 2010 г. те са се увеличили с 3.421 млрд. лв. (23.7 %).
Какво трябва да се направи, за да се излезе от порочния кръг на затъване на икономиката? „Безучастността както на държавата, така и на финансовия сектор, започва да създава опасности за бъдещото развитие на българската икономика. Предлагаме спешни промени в законодателството, ускоряване на процедурите по несъстоятелност, невъзможност за обявяване в несъстоятелност със задна дата. Такова предложение има внесено в Народното събрание, което се бави и не може да разберем за какво непрекъснато се разправят депутатите, а не решават ключови проблеми, свързани с икономиката на страната”, казва Данев.
От Камарата предлагат със закон да бъдат забранени обществените поръчки с отложено плащане.
Друго предложение засяга приватизация на дейността по връчване на призовките, защото в тази част като че ли правораздаването има много сериозни дефекти – затова се отлагат и се забавят дела. Цялостно преструктуриране на тарифите за правораздаване, нотариалните услуги и дейността на съдебните изпълнители също е необходимо. Тарифите не отговарят на възможностите на българската икономика. Те са високи и на практика лишават бизнеса от правораздаване, особено малкия и средния, оскъпяват стойността на кредитите и при самата ликвидация на собственост, утежняват изключително много процедурите. „Всички оправдания на политици за високи доходи са свързани с това, че съпругите или съпрузите им са нотариуси”, допълни Данев.
БНБ да въведе публичен регистър на всички такси, тарифи и лихвени условия на банковата система, за да може бизнесът и обществото да знаят какви са те и да има сравнимост. Същото се отнася и за условията на застрахователните операции.
