Васка Бакларова е бизнес дама, отличена с признание в раздел „Управление и оптимизация на процеси“ на деветото издание на Business Lady. Тя е и президент на организацията за град Пловдив. Завършила е Международни икономически отношения, а след това придобива магистърска степен Бизнес администрация.
Генерален мениджър и създател на VioModa Bulgaria – българо-австрийска компания за високотехнологично спортно облекло, която за седем години работа до момента успява да създаде лидер за производство на специализирани спортни облекла в Европа. В рамките на тези седем години изгражда три производствени бази в България – в град Пловдив, Чирпан и Кричим и то с една единствена цел – да осигури на служители от тези места по-голямо удобство да ходят на работа, без да пътуват между градовете. И в тази компания и във философията на Васка Бакларова винаги е било на предна позиция отношението към служителите, осигуряването на сигурността и комфорта им, добрите и развиващи условия на труд, прозрачните взаимоотношения.
Именно заради това, в началото на 2019-та година Васка Бакларова създава Агенция за корпоративно развитие, чиято цел е да осъществи контакт и обучения между бъдещи работодатели и бъдещи служители.
Какво ви мотивира да създадете тази агенция?
В дългогодишния си опит, един от проблемите, с които се сблъсквах, беше набирането на персонал и откриването на подходящи кадри сред младите хора. Тогава в мен се зароди идеята да създам агенция, в която да се осъществява връзка между бъдещите кадри, които тепърва излизат на пазара на труда и бъдещите им работодатели. Има голямо разминаване в разбиранията и очакванията на двете страни. Моята цел е да сведа тези разминавания до минимум.
Кои са основните проблеми в България, при набирането на млад персонал и какви са начините да бъдат преодолени?
Констатирам като проблем големите очаквания, които имат младежите към работодателите си. По мои наблюдения, отивайки в друга държава, младите българи полагат много по-големи усилия, отколкото на работното си място тук. В нашата агенция се стараем да ги учим, че трябва да положат старание и желание за развитие, преди да имат изисквания.
Грешка има и от другата страна. Много фирми са със закостенели структури. Вече представите и възгледите на младите хора са по-различни, имат нова система за мотивация. Тук от своя страна учим работодателите, че трябва да „разчупят“ своята визия и подход, да се интересуват от потребностите на младите хора. Например, не е необходимо да вземеш човек с опит, много по-лесно е да си обучиш някого без, тогава той възприема на 100% информацията и работи изцяло по модела на компанията, много по–лесно възприема фирмената идеология и политика.
Освен обученията, наш подход за справяне е да се дистанцираме от метода наемане на студенти, с цел вършене на обща или не толкова важна работа. Напротив – важно е новият член на екипа, да бъде прикрепен към мениджъра, за да вижда от първо лице какви са казусите във фирмата, да се внедри възможно най-бързо и подробно в случващото се.
Друго нещо, което правим е да се запознаем със силните и слабите страни на всеки човек, за да преценим подходящ ли е за дадена позиция, която иска или има други сфери, в които би бил по–добър. Не винаги това, което си учил, е критерии. Ето тук идва моментът, в който компаниите трябва да подходят по-разчупено и да се доверят на хора без опит, но с потенциал. Осъществяват се срещи в университети със заинтересовани групи, както и бизнес срещи. Целта е приемственост.
Какво мотивира младите българи?
Отдавна това не е паричното възнаграждение. Разбира се, играе ключова роля, но не е на челно място. Младите хора се мотивират, когато компанията покаже лично отношение към тях - възможност за развитие, израстване, внимание към личностните им качества. По този начин се чувстват приобщени и значими, усещат, че могат да покажат своя потенциал.
Кои са нашите силни страни?
Силна черта на българина е, че е изключително адаптивен, както към нова работна среда, така и към естеството на работа. Бързо се внедрява и учи.
Имате опит и извън граница, кои са хубавите черти, които може да „откраднем“ от чуждестранните служители и работодатели?
Самодисциплината и постоянството. Това са основни качества, които се забелязват в развитите европейски държави и липсват тук. Хубаво е, ако младите хора прекарат между 3 и 6 месеца в друга държава, за да видят какъв е подходът и методът на работа там.
Какви са бъдещите проекти на агенцията?
Сега разработваме онлайн платформа, в която фирмите ще могат да представят себе си, както и студентите. Всички млади кадри могат да опишат своите очаквания и кое е важно за тях. Тази платформа ще даде актуална информация на двете страни - какво се търси и предлага. Очакваме да се осъществи през октомври.
Бъдещ проект е и да развием структурата си на ниво Пловдив и област Пловдив, защото има 12 университета, а след това с опита, който съберем, ще действаме и във всички останали големи градове.
Какво ви кара да продължите напред и да намирате смисъл в това, което правите?
Вътрешният ми глас, защото такъв тип агенции липсват на пазара на труда. Гледайки от страната на завършващите, е много трудно да намериш своето местенце според своите личностни качества. Когато младите работят всичко, което им попадне, лесно губят мотивация. Така все повече от тях заминават и извън България. Губим кадърни и работливи млади кадри, защото не знаем как да ги мотивираме и задържим. Моята мотивация е, че искам те да останат в България, чрез осъществяване на връзка между фирми и студенти, за да има качествено търсене и предлагане на пазара на труда.
Какво обичате да правите в свободното си време ?
Обичам да се срещам с приятели, да спортувам сред природата. Почивам си, когато преминавам и през различни обучения, защото е много важно за мен да надграждам нивото си, така си почивам и от ежедневието.
Като майка използвате ли придобитите знания във възпитателния процес?
Имам дъщеря на 6 години и малко бебе. За тези шест години намирам голяма промяна в себе си, децата ми растат свободно и либерално. Наблягам на личностните им качества, старая се да доразвивам тях. За мен е много важна и обратната връзка, независимо на колко години е дъщеря ми, аз се интересувам от нейните интереси и се опитвам да ги толерирам. Държа се с нея като с равен човек. Не съм фен на метода, в който родителя казва и определя всичко. Може би това е общото в работата и възпитанието към децата ми, искам да развивам техните силни страни и търся обратна връзка.