Предистория
Малкото и китно село Искра се намира в Южна България в община Първомай. Наименувано е по псевдонима „Искра“ на еврейската партизанка Клара Ешкенази, загинала в Новаковския балкан. Според местни предания в околността на селото през Средновековието е имало голям град на име Орловград, който в хода на османското завоевание бил унищожен от османските турци , по устен разказ на Мария Христозова от село Искра. Всичко това говори за наличие на интензивен живот в землището на с. Искра още от тракийско, римско, византийско време и до падането на българската държава под османска власт. Други сведения за селото има само в преданията. Според тях най-старото разположение на селото е в местността Попово – южно на 5 километра, където е било чисто българско. Там са разкривани останки от зидове, кладенци, а по-нагоре и гробища. Оттам произхожда голяма находка от ~800 сребърни монети на Римската република, открита през 1929 г. То се е наричало Попово и вероятно за него говори Евлия Челеби. Югозападно от Искра има следи и от друго село: основи на селски църкви, кръстове, кандила, както и останки от 2 по-големи постройки – може би на крепости. В края на 1670 или началото на 1671 година известният турски пътешественик Евлия Челеби на път от Асеновград за Одрин минава през село Папаз (Попово). Това е първото споменаване на днешното село Искра в документи.
Селото е процъфтявало с всеки изминат ден. Имало е над 6 600 човека, родилен дом, болница, магазини, кафенета, кръчми, читалище, библиотека, начално и средно училище, гимназия. През 1953 година са родени 101 бебета. Сега обаче картината е друга.....
Историята днес
В това прекрасно село точно в началото се усеща невероятният аромат на печени чушки. Да, най-българския аромат на червен печен пипер, който те примамва да се отбиеш там откъдето ухае печената капия. И това е един не много голям цех, една скромна семейна консервна фабрика , наречена „ВАН МАР 2000“ , която произвежда и продава стерилизирани консерви в цял свят – туршии, кисели краставички, печен пипер, пукани чушлета, кисело зеле, компоти и всичко онова, най-българското за което се сетите и което присъства на българската трапеза.
Срещам се със собствениците на семейния комбинат - Иван Иванов , Мария Иванова и зет им Димитър Недялков. Прекрасни хора, които ме посрещнаха с компот от ягоди! А компотът, между другото, беше великолепен, както и домакините. Седнахме на софрата, която обсипаха с продукти и започнаха да ми разказват една истинска българска приказка.
И пламнала искрата от село Искра...
Залюбили се някога, той Иван - кореняк от село Искра, тя – Мария, пловдивчанка. Живеят си мирно и кротко в Пловдив, държат зеленчуков магазин. Иван, като бивш военен и вече пенсионер, решава, че този зеленчуков магазин може да се разрасне и не само да продава чуждата продукция, но и да произвежда своя. И така започват, уж на шега....Иван взима решение да се завърнат на село, в родната Искра и търси помещение за новото начало. Намира изгодно стара сушилня за тютюн.
Решава да се обърне за помощ към тогавашния кмет на община Първомай Ангел Папазов, който му протяга ръка за благото дело – да се развие българското производство не с вносна, а с родна продукция. Самият Папазов е агроном и винаги е стоял плътно до българските производители.
Та като споменах САЩ, Иван с просълзени очи разказа историята, която го просълзявала всеки път когато я разказва.
Американската история
„През 1953 година са родени 101 бебета в село Искра. Едно от тия бебета съм бил аз. Сега обаче картината е друга, селото опустява, младите бягат в големите градове и в чужбина. Но ние се завърнахме на село и произвеждаме най-българското, което може да се сложи на трапезата в делници и по празници“, започва разказа си Иван. „И решавам аз да издиря и събера всички онези 101 „бебета“ - набори, родени в Искра през 1953г. Дойдоха 46 души на сбирката. Организирах жива музика, ядене пиене, както си му е реда. Изведнъж идва при мен една жена и ме пита дали аз съм Иван. Не я познах, честно казано, годините минават, позабравили сме се. Жената живее със сина си в Манчестър и изведнъж повика сина си и му посочи нашето кисело зеле , което продавам в специални характерни пластмасови кофи и като извика: „Виж, сине, това зеле било от наше село!“, въодушевено разказваше Иван и очите му се напълниха със сълзи от радост, че неговото кисело зеле е достигнало не просто до Манчестър, а до неговата наборка от селото с която не са се виждали от деца....
От Румъния до Палма де Майорка
„Всичко кисело се харесва на румънците“, разказва Мария. Така ни намери нашата румънска партньорка Андреа До́бре. Тя поръчва от всичко и по много, има си нейни изисквания за вкуса. Миналата година поръчала големи буркани туршия от диня по нейна рецепта. А в киселите краставички поискала да се сложат резенчета лимон и дафинов лист. Важното е – всичко да е кисело. Румънците обичали киселко. В Прага и в Бърно пък предпочитат киселото зеле и печените червени чушки. В Кипър, в Карнака и в Палма де Майорка поръчали компоти от ягоди.
В САЩ най-много търсят киселото зеле и печена капия. „Американците компотите много не ги разбират“, споделят домакините. „От един буркан със зелеви листа излизали 85 зелеви сърмички“, твърди Мария . Поръчките са различни за различните потребители, но най-много в Европа се търсят българското кисело зеле, лютите чушки , кълцано кисело зеле, пуканите чушлета, киселите краставички и всичките туршии на Иван и Мария, а те са уникални, по тяхна рецепта, която дори на мен не я издадоха!
Селска мешана туршия – е специалитетът на фирмата.
„Селската мешана туршия се състои от шест компонента – карфиол, зелен домат, бяла чушка, кисела краставичка и червено зеле. Всичко това се подрежда и се залива със специална саламура с червено цвекло за цвят“, се изкуши да сподели рецептата Мария. В България продукцията на „Ванмар“ е много търсена, защото държат на уникалността и качеството. И до ден днешен кандидат кметът Ангел Папазов им помага, като по-настоящем е един от най-активните им дистрибутори.
След като разгледах всички цехове и усетих мириса на българската туршия и печените чушки домакините ме изпратиха със щедри дарове – най-голямата десет килограмова зелка, краставички, компоти и печени червени чушки, разбира се!
Ако има повече такива инициативни и трудолюбиви хора като Иван и Мария и всички работещи във „Ванмар“ българските села няма да западат, защото ще има местно производство и откриване на стотици работни места, а българската продукция ще радва не само родния пазар, но и ще прославя името на България по целия свят!
Автор: Оля АЛ-АХМЕД, с. Искра, общ. Първомай
.