Неизвестните са такива, каквито биха могли да повлияят на датата на бъдещите избори. Трябва да разделим разпоредбата на Чл. 99 на две части – опитите за образуване на редовно правителство в рамките на НС и това, че няма срок, в който президентът следва да връчи този мандат, второ е при връчен за трети пореден опит мандат на парламентарна група за образуване на правителство. Конституцията не предвижда срок за съответната парламентарна група, в който да върне папката на президента с опит за образуване на правителство. Това заяви конституционният съдия Орлин Колев в предаването „Лице в лице” по БТВ.
Във втората фаза идва т.нар. служебно правителство. От краткия живот на разпоредбата на Ал. 5 от Чл. 99 на Конституцията, се създаде разнородна практика – в единия случай президентът даде възможност на кандидатът за министър-председател, веднага да назначи служебното правителство, докато в другия случай изрази воля и несъгласие с предложения кабинет. И тук идва големият въпрос освен назначаването на служебно правителство и организирането на парламентарни избори, припомни той.
След като парламентът е неспособен да излъчи правителство, той е неспособен да упражнява властта, дадена му от народа. В този смисъл идеята е да се предизвикат избори, а не образуването на служебно правителство. Затова възможността за образуването на служебно правителство не следва да се обвързва с произвеждането на бъдещите парламентарни избори, обясни Колев.
Ако всички откажат да бъдат министър-председатели, то тогава редовният кабинет остава да действа, поясни конституционният съдия. „Идеята на служебното правителство е да осигури прехода. В този смисъл фокусът е насочен към изборите, а не към служебното правителство”, уточни Орлин Колев.