Не научихме нищо ново, това са фрази, които сме чували често от президента през последните месеци. Ако той се опитва да прелегитимира обществения договор в България, въпросът е колко радикално изглежда това предоговаряне от гледна точка на Румен Радев, как изглежда новият начин и колко подкрепа може да събере това в обществото. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ политологът Христо Панчугов във връзка с подаването на оставка от президента и заявката му да участва в политиката със собствен проект.
Това е много отдавна очаквано събитие, за което по някакъв начин противниците на Радев мислеха, че няма да стане. Той успя да събере върху себе се си някакво внимание и влезе в позицията на цар Симеон (Симеон Сакскобургготски – б.ред) – цялата нация го гледа, очаква да му връчи властта, заяви социологът Андрей Райчев.
Никой не се съмнява, че Радев ще взема около 80 депутата, някои казват 100 - това ще е много голяма вълна, много по-голяма, отколкото казват всичките му противници. В Източна Европа протича процес на еманципация, еманципация от ролята на слуга на Западна Европа. Виждаме Бабиш, виждаме Фицо, виждаме Орбан – това е обективен процес, течащ в Източна Европа. Като качество Радев преди всичко е това. Във вътрешен план той има няколко задачи, където стои във вътрешно споразумение със "сините" за нормализация на съдебната система Основният въпрос е не колко е получи, а какво прави. Според мен той няма да направи лява партия, а патриотична партия от нов тип, посочи Райчев.
Според мен при Радев патриотизмът няма нищо общо. В Източна Европа се случват някакви процеси, но в България се случи онзи голям протест - в него няма нищо еманципиращо, той беше за повече европейска България и той ще продължи да бъде за повече европейска България, подчерта Панчугов.
Мнозинството от българските граждани продължават да с чувстват добре в Европейския съюз и искат по-добре уредена и щастлива система. Радев не е свързван с това. Дали той ще се окаже следващият цар, предстои да видим, но е хубаво да си дадем сметка какво олицетворява той. Той олицетворява една източна реакционна източна култура и продължава да настоява, че мястото на България не е там, където е тя. Това сигурно е примамливо за част от българското общество и за част от политиците. Той има системно антиевропейско поведение, коментира още Христо Панчугов.