Вдигането на тавана на новия дълг с до 3,8 млрд. евро чрез промени в т.нар. удължителен закон за бюджета одобри Министерски съвет на днешното си заседание, съобщиха от правителствената пресслужба.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година, който предвижда възможност Министерският съвет да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро (3 на сто от прогнозния БВП).
По време на вчерашното заседание на временната комисия по бюджет и финанси, председателят ѝ Константин Проданов оттегли поправка, внесена между първо и второ четене на законопроекта за изменение на удължителния бюджет, която предвиждаше увеличение на тавана на новия дълг с 3,8 млрд. евро. Този ход дойде след критики от опозицията, че подобно изменение не може да бъде внесено от народен представител в условията на удължителен бюджет, припомня БТА. Проданов заяви, че с цел спазване законовия ред това предложение ще бъде внесено от Министерски съвет.
От правителството посочват, че вдигането на тавана на дълга е във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него.
Чрез поправката в закона се предвижда възможността Министерски съвет да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.
Поправката в закона се налага, тъй като според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг. Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 млрд. евро, като нов дълг с този размер вече бе поет от началото на годината, чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, което на практика означава, че правителство не може да тегли нов дълг до приемането на редовен бюджет за тази година.
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев посочи днес на брифинг в Министерски съвет в София, че без тези 3,8 млрд. евро страната ще има проблем с изплащането на пенсии, заплати, социални плащания през юли тази година, както и проблем с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му, става въпрос за дълг, който е неизбежен.