Хората с диабет в България са изправени пред административен парадокс – ако подобрят здравните си показатели, държавата ги лишава от безплатното лечение, довело до този успех. За проблема алармира Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) в официално писмо до Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
Пациентската организация настоява за спешни реформи, които да гарантират адекватен достъп до тест-ленти, сензори за глюкоза и инсулинови помпи.
Един от най-сериозните дефекти в системата е механизмът, при който успешното лечение води до неговото прекратяване. При спад на гликирания хемоглобин пациентът автоматично престава да отговаря на чиновническите критерии за отпускане на терапията, въпреки нейния доказан ефект. В редица случаи това принуждава болните да доплащат по около 50 евро месечно от джоба си.
Според АПАЗ този подход санкционира добрия контрол на заболяването, вместо да го насърчава. От организацията са категорични, че решенията трябва да се базират на индивидуалната медицинска преценка, а не на формални административни прагове.
Исканията на организацията стъпват на проучване сред пациенти и ендокринолози в цялата страна. Данните разкриват тревожна тенденция – докато броят на болните расте, осигурените от държавата консумативи намаляват. Броят на пълнолетните пациенти, които получават тест-ленти от НЗОК, се е сринал с близо 27 процента – от 45 812 души през 2023 година до 33 402 души в края на 2025 година.
В същия период диспансеризираните с диабет тип 2 са се увеличили драстично, достигайки близо 493 000 души. Отпусканите от касата 150 тест-ленти за тримесечие са крайно недостатъчни за реалните нужди, особено при хората на инсулин. Липсата на самоконтрол рязко увеличава риска от тежки усложнения.
Достъпът до съвременни технологии остава силно ограничен. При около 78 000 българи с диабет тип 1, платени от НЗОК сензори за непрекъснат мониторинг достигат до едва 1 577 деца и 4 492 възрастни. Ситуацията с инсулиновите помпи е още по-критична – отпуснати са едва 16 изделия за пълнолетни и 13 за непълнолетни пациенти. Пациентите с диабет тип 2 са напълно изключени от действащите критерии за непрекъснато мониториране, въпреки че често имат спешна медицинска нужда от него.
Финансовата тежест за пациентите е огромна. Освен разходите за терапия, болните плащат между 15 и 60 евро за изследвания, а специфичният хранителен режим изисква допълнителни между 300 и 400 евро месечно. Невъзможността да се покрият тези суми води до компромиси, които вкарват пациентите в болница – годишно се регистрират 35 835 хоспитализации само за диабет тип 2.
Пациентската организация критикува и тежката административна тежест, стоварена върху ендокринолозите. Формалните процедури изяждат времето за реален преглед и бавят смяната на терапията.
„Диабетът изисква ежедневен контрол, а не грижа само при настъпило усложнение. Системата трябва да осигурява достатъчно средства за самоконтрол, навременен достъп до специалисти и съвременни технологии. Не е приемливо пациентите да бъдат лишавани от ефективно лечение именно защото са постигнали по-добри резултати“, коментира председателят на АПАЗ Анета Драганова.
Асоциацията призовава ръководството на здравеопазването да започне незабавен диалог за изготвяне на конкретен план със срокове за преодоляване на кризата.