Минималната работна заплата (МРЗ) вече е замразена, а спорът около новия механизъм за определянето ѝ "взриви" отношенията между държавата, бизнеса и синдикатите.
От КТ "Подкрепа" и КНСБ предупреждават, че България не изпълнява европейските изисквания и настояват действащият механизъм да не бъде демонтиран без ясна и договорена алтернатива.
Йотова да наложи вето на част от текстовете
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов съобщи пред Bulgaria ON AIR, че преди няколко часа е подписал писмо до президента Илияна Йотова, с което искат от нея да наложи вето върху текстовете от Закона за бюджета за МРЗ и сумираното изчисляване на почасовия трудов стаж.
"Ако съм на нейно място, ще се възползвам от предложението и ще наложа частично вето. В тези два текста няма материални числа, в тях има принципи, на които не им е там мястото. С нея лично не съм разговарял, нищо чудно да го направя. Очакванията ми не са от най-позитивните", посочи Манолов в предаването "Денят ON AIR".
По думите му умните хора биха решили тези въпроси поотделно.
Болната тема с минималната работна заплата
"МРЗ не е съвсем замразена. Тя получи своето увеличение по механизма още в края на миналата година. Възможно е за 2027 г. механизмът да не действа. Тогава увеличението към 2028 г. ще стане значително по-голяма и натоварването към бизнеса и бюджета ще бъде по-голямо. Около 2 години опитваме с работодателите да намерим решение на въпроса за МРЗ. Една от организациите счупи гърнето", каза още Манолов.
Той алармира, че така записани, текстовете засягат правата на страшно много хора.
"За хората под 4 часа този режим съществува, за тези на 4 часа е иначе. На 4-часов работен ден работят много хора по 8 часа. Получават пари под масата. На 4 часа работят много майки, други гледат хора с увреждания... Непременно ще пострадат от това", обясни президентът на КТ "Подкрепа".
Според Манолов работодателите искат да си решат моментния проблем, но за синдикатите е важно директивата да бъде приложена в пълна цялост в българското законодателство.
Гостът е на мнение, че "има мерак държавата да се управлява зад кулисите", а служителите нямат инструментариум да противопоставят на работодателите.
Задават ли се протести през есента
"Въпросът е какво ще стане през есента. Голямата шумотевица е политиканстване. Никак няма да се изненадам, ако есента стигнем до протести заради това как ще изглежда раздел "Доходи" в бюджета за следващата година", подчерта Манолов.
Той отбеляза, че все още не е ясно колко точно ще бъде минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.
Има вариант МРЗ да бъде повече от половината на средната работна заплата.