Въпросът за изцяло нов Закон за движението по пътищата отново е на дневен ред, но към момента институциите вървят по друг път – поредица от частични промени и структурна реформа на контрола. В Народното събрание през септември са разглеждани няколко законопроекта за изменение и допълнение на действащия закон, без да е внесен единен проект, който да го замени изцяло.
Действащият закон е в сила от 1999 г. и според публикуван парламентарен анализ е променян повече от 80 пъти. Именно натрупването на поправки, разпределянето на правила, контрол, санкции и изисквания към превозните средства в един нормативен акт са сред аргументите за нова законова конструкция. При предишни опити идеята е била материята да се раздели между Закон за движението по пътищата и отделен Закон за пътните превозни средства.
Какво показват обществените нагласи
Изследване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, проведено между 11 и 24 март 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани, показва, че 50,9% смятат, че сегашният закон има нужда от промени. Други 22,3% подкрепят изработването на изцяло нов закон. Само 11,1% са на мнение, че действащият нормативен акт работи добре и не се нуждае от промяна, а 15,7% не могат да преценят.
Данните показват недоволство не само от текста на закона, но и от начина, по който се прилага. Сред най-подкрепяните мерки са по-добрата събираемост на глобите, повече камери, по-строгият контрол при техническите прегледи и по-бързата работа на лабораториите при тестове за алкохол и наркотици.
Реформата вече излиза извън рамките на закона
На 9 септември 2026 г. Министерският съвет е приел план за реформа, който предвижда МВР да стане единственият физически контролен орган на пътя. Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ трябва да се концентрира върху лицензирането, изпитите и контрола в предприятията, автогарите и пунктовете за технически прегледи, а Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да поеме анализа на риска.
Предвижда се създаването на Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“, която да обедини данни за трафика, тол таксите, електронните записи и рисковите профили. Планът предвижда тя да започне работа през първото тримесечие на 2027 г., а цялостното въвеждане на реформата да приключи до края на 2027 г.
„МВР е на пътя и контролира пътя“, заявява заместник-министърът на вътрешните работи Калоян Калоянов.Новият модел включва електронен доказателствен запис за нарушенията, автоматизиран анализ на риска, сензори за техническото състояние на тежкотоварните автомобили и видеонаблюдение с изкуствен интелект в пунктовете за технически прегледи. За новите водачи се предвижда и еднодневно практическо обучение през първите 24 месеца след придобиването на книжка.
Нов текст или по-добро прилагане
Последните законови промени показаха и друг проблем – част от нормите не издържат при съдебен контрол. През февруари 2026 г. Конституционният съд отмени ограничението автомобил да не бъде допускан до технически преглед заради неплатени глоби. Решението подчерта необходимостта санкциите да се събират чрез работещо изпълнително производство, а не чрез несвързани административни услуги.
Това поставя границата между новия закон и реалната реформа. Нов нормативен акт може да подреди правилата, да разграничи отговорностите и да създаде ясна рамка за електронния контрол. Той обаче няма сам по себе си да замени липсващия контрол, необезопасените участъци, слабата събираемост на глобите или недостатъчната подготовка на водачите.
Към момента потвърденото е, че държавата подготвя нов модел на управление и контрол, докато парламентът продължава да разглежда отделни поправки. Дали това ще доведе до изцяло нов Закон за движението по пътищата, или до поредна серия изменения, предстои да бъде решено в законодателната фаза на реформата.
Източници: nova.bg, mediapool.bg, segabg.com