Учим го в училище, но бързо го забравяме. В Уикипедия и в тълковния речник ще прочетете, че „ендемитите са биологични видове, разпространени в ограничен район (ареал) - географска област, планина, водоем, държава или друга административна единица.“
Растенията или животните, които се срещат единствено на Балканския полуостров са балкански ендемити, характерните само за България са български ендемити, тези в Родопите са родопски ендемити (родопски лопен, Verbascum spathulisepalum), други носят имената на изследователи на българската флора - ахтарова метличина (Centaurea achtarovii), урумово лале (Tulipa urumoffii).
Българските ендемични видове се формообразуват на специфични места като характерните варовити местообитания в алпийския и субалпийския растителен пояс на Пирин и Славянка, силикатните била и скални комплекси на Стара планина, Рила и Беласица. Други са разположени в поясите на дъбовите и габъровите гори, ниските планински склонове на Предбалкана, Родопското предпланиние, Тунджанската хълмиста равнина и Черноморското крайбрежие (Велчев, Кожухаров, 1992).
Освен по място на разпространение, групираме ендемитите и зависимост от това дали са древни– палеоендемити (с основен ареал извън България) или скоро възникнали - неоендемити.
Пример за палеоендемити са преглациалните (терциерните) реликтни видове, запазили се в нашите земи от преди повече от два милиона години. Такива са балканските ендемити конски кестен (Aesculus hippocastanum), родопска горска майка (Lathraea rhodopaea), родопски силивряк(Haberlea rhodopensis), бяла мура (Pinus peuce), сръбска рамонда (Ramonda serbica) и редица други видове разпространени извън Балканския полуостров. Те често се свързават с флорите на Средиземноморието и на Югозападна Азия, като див рожков (Cercis siliquastrum), дървовидна хвойна (Juniperus excelsa), воден габър (Ostrya carpinifolia), източен чинар (Platanus orientalis), клокочка (Staphyllea pinnata), люляк (Syringa vulgaris), тис (Taxus baccata).
Глациалните реликти са палеоендемити разпространени предимно във високите планини на България. Част от тях са растения, които по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа мигрирали на юг, към планининте на Балканския полуостров, превърнали се в техни убежища. Такива са арктичната каменоломка (Saxifraga oppositifolia), дребно крайснежно звънче (Soldanella pussila), дребна камбанка (Campanula cochlearifolia), росица (Parnasia palustris), сребърник (Dryas octopetala), езерен шилолист (Isoëtes lacustris), брашнеста иглика (Primula farinosa), кобресия (Kobresia myosuroides), лапландска върба (Salix lapponum). Част от глациалните реликти са локални ендемити, резултат от климатичните промени и динамиката на растителната покривка в нашите високи планини. Такива са пирински мак (Papaver degenii), рилска иглика (Primula deorum), пирински игловръх (Alyssum pirinicum), македонска каменоломка (Saxifraga ferdinandi -coburgi).
Растенията - ендемити в България са 498 вида или 12,8% от видовото богатство на страната, българските ендемити са 186 вида, а балканските - 312. Повечето от тях имат малки ареали, ограничено разпространение, малочислени популации и са с висока степен на застрашеност. Много от тези видове се намират в защитени територии или са защитени от Закона за биологичното разнообразие в България.