Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (нов стил) или на 20 януари (според старото летоброене).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т.нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
На празника се коли петел. В някои части на страната той се коли от момче или от баща му, който дава на детето да пипне ножа. На други места майката на момчето обезглавява пернатото.
С кръвта на петела се прави кръстен знак на входа на дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на птицата се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.
Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата.
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба.