На 27 април 1881 г. Александър І Батенберг сваля правителството на либералите на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание. Назначава за министър-председател ген. Казимир Ернрот. Генералът изпълнява едновременно функциите на военен и на вътрешен министър. Правителството е съставено от привърженици на монарха. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни комисии.
Тази стъпка очаквана. От възкачването си на престола през 1879 г. княз Александър Батенберг е в обтегнати отношения с Либералната партия, която държи на парламентарната система, заложена в Търновската конституция, за сметка на монархическата власт. След две поредни изборни победи на либералите и разпускането на Първото обикновено народно събрание обаче той е принуден да им предостави властта през март 1880 година. Неколкократните му постъпки за суспендиране на конституцията не срещат подкрепа от Русия, която има господстващо влияние над Княжеството. Руското становище се променя едва след убийството на цар Александър II от народоволци през март 1881. Новият руски цар, Александър III, повежда реакционна политика у дома и фаворизира аналогичен обрат на политиката в България.
Финландец по произход Казимир Ернрот е роден през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия през 1856 г. Служи в Курския пехотен полк. Взема участие във войните в Северен Кавказ (1856-1860). Участва в потушаването на Варшавското въстание (1861-1863). През периода 1863-1867 г. е командир на Витебския пехотен полк. Генерал-майор от 1869 г. През Руско-турската война (1877-1878) Казимир Ернрот е командир на XI-та пехотна дивизия и е повишен в звание генерал-лейтенант (1877), припомня istoria.bg.
След избирането на Александър І Батенберг (1879-1886) за княз на Княжество България ген. Ернрот става негов личен съветник и така се включва в българската вътрешна и външна политика. През периода 1880-1881 г. е военен министър в правителството на Драган Цанков. Подкрепя княз Александър Батенберг в амбициите му да отмени Търновската конституция и да установи едноличен режим. Именно с помощта на руския генерал – министър на войната в Княжеството – князът изготвя план за държавен преврат.
На 11 май са обявени публично исканията за извънредни княжески пълномощия за период от 7 години. Издава се и княжески указ за организиране на военни съдилища против действията на опозицията. Под военния диктат на министър-председателя се свиква Велико народно събрание, в което мнозинство придобиват привържениците на княза. То заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. и само за два часа одобрява исканите от княза пълномощия и отменя Търновската конституция. В страната се въвежда Режима на пълномощията за срок от 7 години.
На 1 юли 1881 г. ген. Казимир Ернрот подава оставка и разпуска правителството. До средата на 1882 г. князът сам ръководи Министерския съвет. Създава и нов орган – Държавен съвет, който изпълнява функцията на законодателен орган. Отмяната на Търновската конституция се одобрява от Русия и нейните проводници и служители в Княжеството. Но населението и опозиционните сили се обявяват против преврата и отмяната на Търновската конституция.
Още през 1881 г. ген. Казимир Ернрот напуска България и се връща в Русия. Там той заема също високи държавни постове, като от 1882 до 1888 г. е заместник на държавния секретар, а от 1888 до 1891 г. е държавен секретар по въпросите на Финландия. Пенсионира се и се оттегля в Хелзинки, Финландия, където умира през 1913 г.