1 юли 1881 г. Суспендирана е Търновската конституция

В учебниците по история Търновската конституция е сочена за модел на модерност за XIX в.

Малцина обаче знаят, че тя обаче просъществува едва две години. През този период гарант за съществуването на Търновската конституция е Русия, която няколко години по-късно ще се противопостави на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Да се върнем на дата 1 юли 1881 г. Свиканото II Велико народно събрание суспендира Търновската конституция и гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.

Тази стъпка очаквана. От възкачването си на престола през 1879 г.

княз Александър Батенберг е в обтегнати отношения с Либералната партия,

която държи на парламентарната система, заложена в Търновската конституция, за сметка на монархическата власт. След две поредни изборни победи на либералите и разпускането на Първото обикновено народно събрание обаче той е принуден да им предостави властта през март 1880 година. Неколкократните му постъпки за суспендиране на конституцията не срещат подкрепа от Русия, която има господстващо влияние над Княжеството. Руското становище се променя едва след убийството на цар Александър II от народоволци през март 1881. Новият руски цар, Александър III, повежда реакционна политика у дома и фаворизира аналогичен обрат на политиката в България.

На 27 април 1881 г. Александър І Батенберг сваля правителството на либералите на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание. Назначава за министър-председател ген. Казимир Ернрот. Генералът изпълнява едновременно функциите на военен и на вътрешен министър. Правителството е съставено от привърженици на монарха. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни комисии.

След избирането на Александър І Батенберг (1879-1886) за княз на Княжество България ген. Ернрот става негов личен съветник и така се включва в българската вътрешна и външна политика. През периода 1880-1881 г. е военен министър в правителството на Драган Цанков. Подкрепя княз Александър Батенберг в амбициите му да отмени Търновската конституция и да установи едноличен режим. Именно с помощта на руския генерал – министър на войната в Княжеството – князът изготвя план за държавен преврат.

На 11 май са обявени публично исканията за извънредни княжески пълномощия за период от 7 години. Издава се и княжески указ за организиране на военни съдилища против действията на опозицията. Под военния диктат на министър-председателя се свиква Велико народно събрание, в което мнозинство придобиват привържениците на княза. То заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. и само за два часа одобрява исканите от княза пълномощия и отменя Търновската конституция. В страната се въвежда едноличен режим на княза за срок от 7 години.

Той обаче просъществува до декември 1883 г.

Основна причина за това са настъпилите разногласия между Австро-Унгария и Русия, които подкрепят първоначално режима.

Берлинският договор налага на България да дострои недовършената жп линия Виена – Цариград чрез отсечка на своя територия. След като подкрепя преврата в Княжеството, Австро-Унгария очаква от Батенберг да изпълни този ангажимент с приоритет пред всички останали железопътни проекти. Руското правителство, което е в съюзни отношения с австрийското, подкрепя претенциите му. Същевременно обаче руските поддръжници на режима в Княжеството настояват за предимство на проекта за железница от София до Русе, която, наред с развитието на корабоплаването по Дунав, би осигурила удобни транспортни връзки между Княжеството и Русия.

Режимът на Алекснадър Батенберг пренарежда и политическата система в страната.

Стига се, че Либералната партия се разцепва окончателно на две формации – ръководената от Драган Цанков, която подкрепя измененията в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за пълното възстановяване на основния закон.

Изхабилата авторитета си Консервативна партия на практика престава да функционира и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, спечелени от непримиримите либерали. Със съставянето на новото Каравелово правителство през юни 1884 конституционните промени са фактически анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на Четвъртото обикновено народно събрание.