“Демократи за силна България”/ НР, Движение “Да, България”, ПП “Зелените”, ПП ДЕОС и ПП БЗНС разпространиха обща позиция относно изучаването на комунистическия режим в България. Лидерите на партиите изпратиха и писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев.
Ето какво пише в текста на позицията:
28 години след падането на комунистическия режим в България, в обществото все още е налице дезинформация за комунизма като политически строй, особено сред най-младото поколение.
С Решение на 40-то НС, България изразява подкрепа за Пражката декларация за Европейската съвест и комунизма от 03.06.2008 г., чийто идеи са доразвити в други международни актове като Резолюцията на ЕП от април 2009 г. – „Европейската съвест и тоталитаризма“ и Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа от 03.07.2009 г. – „За ново обединение на разединена Европа“. В цитираните документи, като имаща първостепенна важност, е посочена необходимостта от информираност на обществото за извършените престъпления на тоталитарните режими.
Днес младите хора в България нямат реална представа за същността на комунистическия режим и престъпленията, извършени от неговия репресивен апарат, както и за последствията от тях. Това в голяма степен се дължи на липсата на достатъчна информация по въпроса, както в досегашните учебни програми, така и в проекта на учебна програма по „История и цивилизации“ за 10. клас, където периодът 1944-1989 г. се изучава.
Настояваме в окончателния вариант на учебната програма да бъдат разписани адекватни критерии за учебното съдържание, даващи реална представа за същността на комунистическия режим и създаващи условия за формиране на конкретни знания за престъпленията на този режим в България за периода между 1944 и 1989 г. Категорично се противопоставяме на риска информацията за т.нар. „Народен съд“, лагерите и репресивния апарат на държавната машина да бъдат отново удобно подминати.
Длъжни сме да покажем истината такава, каквато е в нейната цялост, ето защо изискваме провиненията на комунистическия режим да бъдат изучавани обективно в учебната програма в българските училища. Защото народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!
Ето и писмото до министър Вълчев:
ДО
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО
И НАУКАТА
ПИСМО
Относно: Изучаването на комунистическия режим в България
Уважаеми господин Министър,
Двадесет и осем години след падането на комунистическия режим в България, в обществото се наблюдава абсолютна дезинформация за основни процеси и събития от най-близкото ни минало в периода 1944-1989 г. Особено притеснително е това при най-младите. Според данни от национално представително проучване проведено през 2014 г., 79% от представителите на възрастовата група между 16 и 30 години са незапознати с развитието на България в посочения период. В огромната си част младото поколение не разбира в цялост същността на политическите процеси в периода на комунистическия режим. Незнанието в голяма степен се дължи на липсата на адекватно учебно съдържание за периода. Потвърждение за това е, че едва 10% от обществото се информира за комунистическия режим от училище и/или университет.
Редица международни актове като Резолюция 1096/1996 г. относно мерките за разглеждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Резолюция 1481/2006 г. за „Необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими“ на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Пражката декларация за Европейската съвест и комунизма от 03.06.2008 г., Резолюцията за „Европейската съвест и тоталитаризма“ на ЕП от 2009 г., Резолюцията „За ново обединение на разединена Европа“ на Парламентарната Асамблея на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа от 03.07.2009 г., отдават особена важност на информираността на обществото за извършените престъпления на тоталитарните режими.
Уважаеми г-н Министър, България след Втората световна война до 1989 г. се изучава по „История и цивилизации“ в 10. клас, но проектът на учебна програма, публикуван на сайта на министерството, по никакъв начин не гарантира цялостно и комплексно знание на учениците за комунистическия режим в България. За да се гарантират такива, в учебната програма трябва да бъдат включени горянското движение и останалите антикомунистически движения, т.нар. „Народен съд“, политическите затворници и избитите граждани, лагерите и репресивният апарат на държавната машина, а не те да бъдат удобно подминати под формата на „примери за репресия и нарушаване на гражданските права“. Тоталитарната държава въвежда насилието над хора като всекидневие, като ликвидира политическите противници и създава чувство на страх. От гледна точка на икономическите процеси, настояваме в програмата да бъдат заложени и фалитите на държавата, защото те представляват обективна реалност за разглеждания период.
Уважаеми г-н Mинистър, длъжни сме да дадем цялостно знание на подрастващото поколение за социалните, политическите и икономическите процеси в най-близкото ни минало, а не да си затваряме очите пред фактите. Трябва да покажем истината такава, каквато е в нейната цялост. Настояваме да упражните дадените Ви от закона правомощия и да включите в учебната програма по “История и цивилизации” за 10. клас достатъчно изчерпателен модул за обективното изучаване на комунистическия режим в България както и за последиците за страната след него.
Приложено Ви изпращаме официална Позиция на “Демократи за силна България”, ПП Движение Да България, ПП Зелените, ПП ДЕОС и ПП БЗНС, относно изучаването на комунистическия режим.
Атанас Атанасов
/Председател на ПП ДСБ/
Христо Иванов
/Председател на ПП Да България/
Владислав Панев
/Съпредседател на ПП Зелените/
Александър Петров
/Председател на ПП ДЕОС/
Николай Ненчев
/Председател на ПП БЗНС/