Почти четири години ходене по мъките. Така може да се определи последният етап от живота на младата украинка Татяна Кондратюк и 15-годишната й дъщеря Ана. На 2 ноември 2014 година те идват в България, бягайки от размирната Луганска област. По това време там започват военните действия, които принуждават много хора да избягат от родината си.
Заселват се в Гърмен. За това им помага руският гражданин Алексей Науменко, който също е родом от Донбас. От там е и Татяна, пише struma.bg.
“Запознахме се в социалните мрежи. Тя пишеше коментари, които ми харесваха, и подкрепях мнението й. Така реших да й предложа да дойдат в България. Пратих им пари за виза и приглашение и те дойдоха”, разказа Науменко и допълни, че няколко месеца след пристигането в Гърмен той и Татяна сключили брак.
След три месеца пребиваване в страната ни с виза двамата решават да подадат молба за предоставяне на убежище и статут до Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ за нея и дъщеря й Ана. И така започва ходенето им по мъките.
След многобройни интервюта и пътувания през три месеца до София от ДАБ двете получават многобройни откази за предоставяне на статут. Чрез добър адвокат успяват да обжалват отказа в Софийския градски съд и го печелят. Но радостта им е за кратко. ДАБ обжалва решението във Върховния съд и той отменя постановлението на съдия Славина Владова от СГС. Решението на ВАС е окончателно, което означава, че ако не намерят начин да си извадят виза, Татяна и дъщеря й трябва да се върнат в Донбас, където все още текат военни действия.
“Ако се върнат там, те няма да са в безопасност. Те са “персона нон грата” вече”, разказва съпругът на 40-годишната жена Алексей Науменко. Той допуска дори налагането на смъртна присъда за съпругата му, ако тя се върне в Украйна. “Самият факт, че е омъжена за руски гражданин, е достатъчно основание да я обявят за нежелана там. Преди време Петро Порошенко обяви Русия за агресор”, обясни още Науменко.
Като причина за отказа на хуманитарен статут за Татяна и ученичката Ана от ДАБ изтъкнали, че тя не е бягала от войната, а е дошла в България да се омъжи. От институцията по-късно дори отрекли някога младата майка да е искала такъв статут. “По това време в Украйна живееха 42 милиона души. Няма ли хора, няма ли мъже там, та да дойда в България да сключвам брак? Да взема детето и да избягам в непозната държава?”, пита риторично Кондратюк.
Пред съдебните институции разказала, че тя е руско говоряща и не подкрепя официалните власти, които според нея са фашисти и окупатори. Обяснила им, че не може да иде в Украйна, тъй като има опасност да не може повече да се върне в България. А единственият начин да извади виза е да се върне в родния й град и да подаде молба от там до дирекция “Миграция”. Такова пътуване обаче е твърде рисковано за нея. Другият вариант е такава молба да се подаде от Македония или Сърбия, но за това се изисква разрешение от Министерството на външните работи.
“Съдът казва, че за мен няма опасност в Украйна. Според тях мога да се върна да живея в друга част на Украйна, но в другите части отново няма да сме желани”, разказва още Татяна Кондратюк. “Стреля се непрекъснато. Летят самолети. Стените се тресат. Малката Ана се криеше в мазето и питаше: “Мамо, ще живеем ли?”, сподели още тя.
Сега единствената надежда на семейството на Алексей Науменко и Татяна Кодратюк е вицепрезидентът на страната Илияна Йотова да съдейства за предоставянето на статут и те със седмокласничката Ана да останат в Гърмен, където живеят в стара къща, скромно, но достойно. В тяхна защита в Гърмен е стартирала подписка. Хората там искат те да останат. Подкрепа за тях има и от София, село Железница и Сливен. Алексей Науменко е руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в България, но според Агенцията за бежанците и това не е достатъчно основание Татяна да получи такъв.
Той живее от близо 40 години в България. Първо е работил в бившето КЦК в Разлог, след това отишъл в село Гюлюница, Горнооряховско, после се връща в Марчево, където живее 10 години, от десет години е в Гърмен. В момента той е пенсионер по болест, но успява да работи почасово, а Татяна работи в известен хотел в района. Двамата споделят, че седмокласничката Ана е толкова уплашена и стресирана от това, което е видяла в Украйна, че когато започват гръмотевици, тя се крие и си мисли, че пада бомба.