Редица организации в Европейския съюз алармират, че в Натура 2000 има грешки и Брюксел признава публично този проблем. Това заявиха пред БНТ Ваня Бижева, изпълнителен директор на Балкански център за устойчивост и екоинженеринг и проф. Симеон Ананиев, председател на клъстър „Зелен транспорт“ и преподавател във ВТУ „Тодор Каблешков“.
Коментарът им беше по повод промените в Закона за биологичното разнообразие, предложени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
„Натура 2000 една от най-амбициозните европейски инициативи за защитени видове и зони. Обвързана е с националното законодателство, две европейски директиви- за птиците и местообитанията. Тези директиви са транспонирани в националните законодателства и от тях произтичат анжажименти към ЕС“, обясни Бижева.
Проф. Ананиев каза, че в Европа е имало научен подход при очертаването на границите на Натура 2000 във всяка държава, докато у нас това е направено от неправителствени организации.
„Правила се е оценка на въздействието върху хората и какъв процент от екомрежата в дадената страна може да понесе бизнесът, социалното развитие, инфраструктурата. Ето ви едни интересни цифри – България има 34%в Натура 2000, някъде под нас е в Румъния. Дания е с най-нисък процент в Натура 2000 – 9 на сто. Там, където е най-висок стандартът (на живот – б.а.), средният процент е 10. Докато в новите страни членки са решили, че трябва да бъдат по-добри от европейците. В ЕС средните стойности на Натура 2000 са 15% , а в България е 34%”, разясни Ананиев. Той добави, че е поискал да се запознае с документацията, по която в България са обособени защитените зони.
„Няма оценка на въздействието. Може да се окаже сега, че там, където има големи защитени територии, има най-малко живот и миграция. Ние трябва да пазим природата, но в тези зони, например, има пътища, т.е. има и други европейски директиви, действащи там – в случая с пътищата е директивата за транспорта”, каза още професорът.
Според Ваня Бижева при картирането на Натура 2000 в България са допуснати много грешки, които ще бъдат поправени с промените в Закона за биологичното разнообразие. Тя добави, че корекциите срещат голяма подкрепа.
„Този законопроект дава възможност първичните данни от теренните проучвания, установили наличието на определени защитени видове, да са в база данни за нуждите на обществеността и собствениците”, обясни Ваня Бижева.
Ананиев допълни, че в МОСВ няма почти никакви първични данни. Причината е, че неправителствените организации, които са ги събирали и са получили държавни или европейски пари за това, не ги дават на ведомството, защото в момента няма законово изискване за това.
„Сега целта е създаването на единен регистър с тези данни“, каза професорът.
Ваня Бижева коментира твърденията на „зелените“ неправителствени организации, че с изискването за даване на първични данни МОСВ нарушава авторското право.
„Законът е категоричен, че данните не са обект на авторско право. Ние сме единствената европейска страна, в която не с нашия научен потенциал се определяла Натура 2000, а чрез неправителствени организации. Сега НПО отказват да предадат тези първични данни с претенции за авторски права. Но това е едно голямо потъпкване на законодателството, защото всеки собственик има право на добра администрация. Когато политиката на държавата е навредила на някого, той има право да се запознае с документа, който му е потъпкал интереса”, каза Бижева.
Проф. Ананиев изрази съмнение, че „зелените“ организации, очертавали Натура 2000 в България, изобщо имат данни от работа на терен.
„Опасното с промените в ЗБР за тези хора и организации („зелените“ – б.а.) е, че всичко им е неточно. Например на един кмет по документи му бяха сложили езеро с животни, а той беше изненадан и показа, че няма такова езеро. Затова трябва да се знае, ако ги има данните, под каква форма са. А ако са с невярно съдържание, трябва да се носи наказателна отговорност. Затова приветствам цялостното решение да се направи регистър с първични данни, всичко да е ясно и прозрачно. Това пречи на определени среди, които до момента са получавали определено финансиране”, категоричн бе проф. Ананиев.
„С промените в ЗБР се поправя се още една грешка – въвеждането на забрани чрез заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000. Това го няма никъде в еврозаконодателството. И нашата страна след препоръки на ЕК сега иска да коригира това законодателство”, добави Ваня Бижева.