„Разговорът с патриарх Неофит ме изпълни с радост… той е Божи човек! Много ме укрепи. Той е наистина Божи човек“. Това каза папа Франциск на традиционната пресконференция на борда на самолета на връщане след тридневната му апостолическа визита в България и Северна Македония. Това съобщиха от Vatican News.
Въпросите на журналистите засегнаха различни теми, свързани с впечатленията му от двете страни, признаването на Македонската църква, канонизацията на кард. Степинац, жените-дякони. Журналист от БТВ зададе въпроса на папата откъде черпи своята енергия.
На въпрос какви са най-силните му впечатления от двете страни, които току що е посетил, папа Франциск отвърна: "Те са две напълно различни страни". България е държава с вековни традиции, а Северна Македония има вековни традиции, но е млада държава и има "млад народ".
Бигана Жеревска от македонската телевизия зададе въпроса: какво е Вашето впечатление от посещението в двете страни, какъв спомен ще запазите?
"Това са две напълно различни страни. България е държава с вековни традиции. Северна Македония има вековни традиции, но е млада държава и има „млад народ“. За нас, християните, Македония е символ на навлизането на християнството на Запад. Християнството е навлязло на Запад през вашата врата, защото един македонец извикал Павел, който искал да отиде в Азия (Деян.16, 9 бел.ред.). България много е трябвало да се бори като нация, през 1877 г. са загинали 200 хиляди руски войници за освобождението от отоманското иго. Много борби за независимост, много кръв, много мистика за утвърждаване на идентичността. И в двете страни живеят православни, католически и мюсюлмански общности. Процентът на православните е много голям и в двете държави, мюсюлманите са по-малко. Процентът на католиците е минимален (в България е по-голям отколкото в Северна Македония). Но и в двете страни установих, че има добри взаимоотношения между различните религии. В България видяхме това по време на молитвата за мир. За българите това е нормално: всеки има право да изразява своята вяра и има право да бъде уважаван, това ми направи силно впечатление. Докато разговорът с патриарх Неофит ме укрепи, той е Божи човек! В Македония ме впечатли едно изречение на президента: „тук няма религиозна толерантност, а уважение“. И в днешния свят, в който липсва уважение към правата на човека, към децата, към възрастните, фактът, че има уважение в мистичността на една страна, ми се хареса много“.
Петър Нанев от националната телевизия Би -Ти - Ви запита папата “откъде черпи физическа и духовна сила?“.
„Наистина не знам. Това е дар от Господа – отговори папа Франциск. Когато съм на посещение в една в страна, забравям всичко, но не защото искам. Това ме кара да забравя и да бъда само на това място. И това ме зарежда. Не се уморявам, когато пътувам, а след това. Вярвам, че Господ ми дава сила. Моля Господ да бъде верен, да му служа, а тези пътувания да не бъдат туристически“.
Въпрос на Силвия Томашевич от „Вечерни Лист“: православните църкви на национално ниво не винаги са в съгласие помежду си: например не признаха Македонската църква. Но когато трябва да критикуват Католическата църква винаги са съгласни помежду си например не искат канонизацията на кардинал Степинац. Можете ли да ни кажете нещо за процеса по канонизацията?
„По принцип отношенията са добри, има добро желание. Мога искрено да ви кажа, че сред патриарсите съм срещал Божии хора. Неофит е Божи човек. А и Илия II нося в сърцето си, имам предпочитание към патриарха на Грузия, той е Божи човек и това ме укрепва. Вартоломей е Божи човек, Кирил е Божи човек …. Вие обаче може да ми кажете, че имам този недостатък, че съм много политичен… Но всички имаме недостатъци и аз също имам. Всички са Божи хора. От друга страна съществуват исторически въпроси в нашите църкви, някои са стари. Президентът днес ми говори за Източно-западната схизма е започнала тук, в Македония. А сега идва Папата за да обедини този разкол? Не знам. Ние сме братя, не можем да се прекланяме пред Светата Троица без братски обединените ръце. За канонизацията на Степинац: той беше добродетелен човек, затова Църквата го обяви за блажен. Но в един момент в процеса за канонизация се явиха неизяснени въпроси и аз, който трябва да подпиша канонизацията, като се молех, размишлявах и исках съвети, видях, че трябва да искам помощ от сръбския патриарх Ириней и той ми помогна. Заедно направихме една историческа комисия: единственото нещо, което интересува както него, така и мен, е да не сбъркаме, интересува ни истината. Сега се проучват други въпроси, за да се изясни истината. Аз не се страхувам от истината. Страхувам се единствено от Божия съд“.
Джошуа Макълуи от Нешънъл Католик Рипортър зададе въпрос свързан с евентуално ръкоположение на жени за дякони за провъзгласяване на Евангелието.
"Учредена бе специална комисия за проучване на дяконството сред жените, която работи в продължение на две години – каза папата. Имаше различни мнения, но работеха заедно и постигнаха известно съгласие. Всеки от тях има собствена визия, поради което работата не продължи. Има различни виждания за дяконството за жени. Например, установените досега формулировки за ръкоположение на дякони не са еднакви с тези за ръкополагането на дякони мъже, и по-скоро приличат на това, което днес се отнася за абатесата на едно абатство. Това е резултатът. Други казват, че това не е подходяща формулировка“. Папата заяви, че свършената добра работа може да бъде полезна и да се продължи до окончателен отговор „за“ или „против“. „Сега никой не го казва, но преди 30 години някои теолози изтъкваха факта, че няма дяконеси, защото жените са на заден план в Църквата, а не само в Църквата посочи Франциск. Това е любопитно, защото по онова време е имало много езически жрици, а присъствието на жени свещеници в езическите култове е било нещо нормално. Днес се намираме се в същото състояние и всеки един от членовете на комисията изучава своята теза“.
Преди да се сбогува с журналистите, папа Франциск пожела да сподели два спомена от пътуването си в България и Северна Македония:
„Това, което ме трогна при пътуването, са две силни преживявания: едното бе срещата с бедните в Македония при мемориала на Майка Тереза. Имаше толкова много бедни, но видях смирението на сестрите: те се грижеха за бедните без патернализъм, сякаш са техни деца. Смирение, а също и способност за милувка към бедните. Днес ние сме свикнали да се обиждаме: един политик обижда друг, един съсед обижда друг, дори в семейството се обиждат. Не смея да кажа, че е налице култура на обидата, но то е все едно да имаш оръжие под ръка; също и злословенето за другите, клеветата, злепоставянето. Видях тези сестри как се грижеха за хората, като Исус. Впечатли ме и това, когато един младеж се приближи и генералната настоятелка ми каза, че е добро момче, да се моля за него, че пие много! Тя го погали с нежността на майка. Тава ме накара да почувствам Църквата-майка. И благодаря на Северна Македония, че има това съкровище“.
„Другото силно преживяване бе литургията за първото причастие в България: аз се развълнувах, защото си спомних за 8 октомври 1944 г., за моето първо причастие… видях тези деца, които се отварят за живота с това тайнство. Църквата пази децата, те са още малки, те са обещание, трябва да израснат. В онзи момент почувствах, че тези 245 деца са бъдещето на Църквата и на България“.