Ядем най-евтиния хляб в света

Към момента цената на българския хляб в търговската мрежа, който се продава на краен потребител, е най-ниската цена на хляб в света, не само в ЕС. Това каза за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).

„Излязла е една статия, в която има абсолютно невярно твърдение, недоказано по никакъв начин. Още повече, в самата статия се разглеждат цени на кето хлябове – това е нещо много различно от традиционния български хляб. И към момента цената на българския хляб в търговската мрежа, който се продава на краен потребител, е най-ниската цена на хляб в света, не само в Европейския съюз“, допълни тя.

Такъв тип твърдения идват от определени икономически таргет групи, които имат поставена цел от техните работодатели да отворят път и пространство на алтернативни за България култури, каквито могат да бъдат киноа, чия, амарант или например авокадото, като плод, обясни Кукушева.

„Тяхната здравословност се препоръчва от група „специалисти по хранене“, както и от услужлива журналистика в България. Това, което категорично мога да кажа, на фона на препускащата и галопираща инфлация, е следното: в България в момента интензивно, с часове се променя себестойността на хляба. Ние като хлебопроизводители говорим за себестойност, защото ние не продаваме към краен потребител. Т.е. нямаме собствени магазини, доставяме хляба в търговските вериги и в малките квартални магазини. Под търговски вериги не разбирайте само чуждите такива. Има достатъчно български търговски вериги на пазара. Те са тези, като наши партньори, които определят крайната цена до потребител и върху тази цена е начислен 20% ДДС на държавата. Динамичното променяне на себестойността на хляба идва от факта, че се променят компонентите, които влизат в тази себестойност. Първият компонент е цена на енергията. Виждате, даже тази нощ цената на енергията достигна 500 лева за мегаватчаса, при положение че само преди 48 часа беше 348 лева. Освен това цената на газа – тя вече порасна 200% за тази година. Немалко хлебопроизводители работят и изпичат хляба, ползвайки синьото гориво, газ“, каза още тя.

„Без да коментирам тол таксите, които влязоха в сила и които… ние сме абсолютни ползватели на тол такси, защото хлябът се дистрибутира из цялата страна, и поради тази причина няма нито едно населено място, което да е оставено без хляб. На фона на всичко това, промениха се всякакви допълнителни материали, като мая или квас, който се прибавя към хляба. Цената на солта се покачи пет пъти и това го знаят всички битови потребители, цената на водата се покачи четири пъти и това отново го знаят и битовите потребители. Това, което ние трудно променяме, е заплащането на човешкия труд, който е ангажиран при нас, защото той е денонощен, основно нощен и винаги празничен. Т.е. опитваме се да имаме достойно заплащане на хората, които са ангажирани в нашия бранш. На фона на прогнозите, които правят световни анализатори, цитирайки цените на всички тези компоненти, трябва да ви призная, че независимо от изключително добра реколта за България – 7 100 000 тона пшеница, като половината от тази пшеница, а това са 3 550 000 тона, е с изключително високи хлебопекарни качества, но ние коментираме борсови цени“, допълни тя.

Цената на пшеницата към момента спрямо цената на пшеницата миналата година е покачена с 40-45% и тенденцията е трайно да продължи покачването, защото търсенето на основи хранителни суровини в света е изключително голямо, подчерта Мариана Кукушева. Тя засегна и темата за работната ръка. В момента в икономиката на държавата в нито един бранш няма достатъчно работници, уточни Кукушева. Проблемът, според нея, произлиза от факта, че има много млади хора, които са завършили, имат квалификация, но не желаят да работят.

„Те даже не се регистрират в бюрата по труда, защото не търсят работа. Това явление сред младите хора до 35 години не е национална картина. Това явление, в международен план се наблюдава този факт. Освен това в България в момента по официални данни на Националния статистически институт, работят в икономиката на държавата 1,2 милиона души, в които влизат и сезонните работници, свързани с работа в селско стопанство и свързани с работа в сферата на туризма. На фона на тези 1,2 милиона работни места, които плащат данъци, които плащат косвени данъци, като осигуровки, здравна и социална, и пенсионна система, има 1 милион, около 1 милион – числото е плаващо и донякъде е тайна – заети в публичния сектор. Високообразовани хора, компетентни хора, за които предишният министър на финансите в свой официален доклад заяви, че между 30 и 40% от тях не знаят нито защо са в администрацията, нито каква работа трябва да вършат“.

За да решим въпроса с кадрите на национално ниво, не е необходимо да пристъпяме към внос на кадри от трети страни, защото от там се внасят нискоквалифицирани хора, които не са необходими на българската икономика. Необходимо е да освободим това национално богатство, което се намира в публичния сектор, и да го привлечем в бизнеса на държавата, не само в хлебопроизводството и в сладкарството – във всяка икономическа дейност на държавата, категорична бе Мариана Кукушева.