Засега няма индикации кризата с COVID-19 да може да се превърне в основа за политически консенсус - това мнение изразиха пред БТА политолози, помолени да коментират предизборната кампания, която протича в условията на новата вълна на коронавирус.
Според Първан Симеонов /"Галъп интернешънъл болкан"/ ситуацията много прилича на тази на 4 април засега. Несъмнено както коронавируса, така и машинният вот могат да повлияят за отлив на избиратели, особено на по-възрастните, смята той. Може да се каже, че има възможност хората да превключват към по-радикално гласуване, е мнението на политолога. Според него такива теми, по които се водят дискусии в обществото, като зеления сертификат, могат както да превключат вота към по-радикално гласуване, така и да оставят някакви хора вкъщи и те да не отидат до урните, или да гласуват за Луна например, като протестен вот. Иначе ситуацията се използва политически несъмнено, главно от среди около ГЕРБ, които "наливат масло" в огъня, коментира политологът. Истината е, че се случва горе-долу каквото се случваше и на предишните две вълни в страната, за съжаление тази вълна е по-продължителна и зацикли, това създава много тягостно усещане, смята той.
Според него ковид кризата е засенчила другите теми в кампанията и е изместила другите послания. Кампанията и без това е е по-скоро вяла - не толкова само заради коронавируса, а и защото е за трети път тази година, и освен това пак не се вижда ясна перспектива, ясен мандат, смята той.
Анализаторът не е оптимист за възможността ковид кризата да създаде основа за политически консенсус. Като гледам партиите как използваха цялата ситуация да се позиционират, даже съм леко възмутен, че те едва ли не не си дават сметка, че това застаряващо, болно общество умира, коментира Симеонов. Да, нормално е COVID-19 да катализира висока смъртност у нас, предвид това, че години наред сме на челните места по смъртност, но не бива току-така да се пренебрегна умирането на хора. Партиите нямат право на това, смята той. Освен това консенсусът изисква Борисов и Радев да заровят взаимната неприязън, но аз не виждам такива индикации в момента, допълва политологът. Ако са верни изчисленията на математиците, че ръстът на случаите е спрял и ако не продължи нагоре, по-вероятно е да не им се ходи на консенсус, но, ако примката се затегне, все пак е възможно и да си подадат ръце, допуска все пак той.
Антоний Гълъбов коментира, че тази година имаме за трети път избори за парламент, и сега и редовни избори за президент, и темата за санитарния риск не излиза от предизборните кампании. Разликата е в оценката за тежестта на пропуснатото време, както и в оценката за това доколко здравната ни система и всички останали фактори, които влияят върху санитарния риск, бяха наистина оценени и управлявани ефективно, смята той. Тук, от една страна, не виждаме готовност за единно говорене и призив по отношение на реалната заплаха, а, от друга, не виждаме способност да бъдат предложени алтернативни модели на управление на кризата, които биха могли да намалят социалната ѝ цена, смята Гълъбов. Според него кризата се развива, а политиците се опитват по някакъв начин да се проектират върху нея, но не и да я управляват ефективно. Той отбелязва, че здравната криза е направила видима представата на политиците за политика. За мое голямо съжаление, сред мнозинството от българските политически партии доминира разбирането за политиката като война, отбеляза той. Съвпадението на новата вълна на пандемията с предизборната кампания открои дълбоки дефицити в българската политическа култура, смята анализаторът. Анализаторът също не вижда сигнали здравната криза да изиграе роля за политически консенсус .Вгледани в краткосрочен електорален успех, по-голямата част от партиите забравят, че, след като попаднат в Народното събрание и евентуално в управлението на страната, ще трябва да продължат да управляват същия този риск, коментира той.
Той се опасява, че ще има по-ниска избирателна активност. Причините са както санитарният риск, както и сложността на самия избор.
Борис Попиванов отбелязва, че, макар това да са трети парламентарни избори по време на пандемия, са първи парламентарни избори по време на пик на пандемията, когато притесненията, страховете, несигурността и напрежението, са най-високи. Общественото напрежение е не само заради страховете от заболяване, но и резултат от наслагване на няколко пласта със сериозни вътрешни спорове в обществото, смята той. Първият дебат е по отношение на самия вирус - съществува ли или не, дали е опасен, вторият е за ваксините, третият - за зелените сертификати, а четвъртото поле на ожесточена дискусия е по повод на ограничителните мерки изобщо, обобщава Попиванов. .
В обществото текат спорове, които ни разделят по различни критерии и тези критерии не са свързани с привърженици и противници на конкретна политическа сила. Разделителните линии са други. Затова е много трудно да се прогнозира доколко тези дискусии и това напрежение в обществото ще се отразят в конкретна посока на изборите, коментира политологът.
Проблемът на голяма част от политиците в България, на голяма част от партиите, е, че те дълбоко не са сигурни в своята електорална подкрепа. Затова излъчват противоречиви послания - ту застават на страната на ваксинацията, ту намигат на тези, които не се ваксинират, смята Борис Попиванов. Опитват се да вземат едно разкрачено положение, за да не изпуснат никой потенциален избирател, опитват се да бъдат добри и привлекателни за всички, поради което и никакви сериозни решения - нито в едната, нито в другата посока, могат да се очакват от тях, отбелязва той.
Според него ковид кризата е предоставила възможност на голяма част от партиите и на кандидат президентските двойки да загърбят обичайните теми на предизборния дебат, свързани с икономика, бедност, безработица и да се концентрират върху настоящия момент и всекидневните събития.
И Попиванов е на мнение, че няма сигнали ковид темата да стане основа за постигане на политически консенсус. Той коментира, че тази година отбелязваме два рекорда по ниска избирателна активност на парламентарни избори. Имаше доста очаквания, че на изборите през ноември активността ще се повиши - заради по-високия залог , тъй като съвпадат парламентарни и президентски избори и защото на изборите на 11 юли нямаше нови сериозни политически субекти,а сега се появи нова политическа алтернатива. Винаги, когато се появи нова политическа алтернатива, която има претенции не просто да влезе в парламента, а да се бори за първите места, това обикновено повишава активността, защото концентрира някакви надежди, обяснява анализаторът. Обаче именно в хода на тази политическа употреба на пандемията, надеждите, импулсът за някакъв тип промяна затихна, смята той. Не мога да кажа дали избрирателната активност ще се повиши, по-вероятно е да бъде малко по-висока от преди, но спокойно можем да кажем, че ще бъде забележително ниска избирателната активност. Това за пореден път ще показва, как политическата класа сериозно се е изолирала от дневния ред на хората, смята той.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?