Как изглежда потребителската кошница в началото на 2022 година? Колко повече пари даваме за най-необходимите в кухнята продукти? На тези въпроси се опита да отговори bTV.
Стойността на потребителската кошница, 30 дни от началото на новата година е 89 лв. и е по-скъпа от миналата година с 11 лв., когато е била 78. Това изчисляват от държавната комисия по стоковите борси и тържища на база на цените на 27 хранителни стоки. Промяната при доматите внос за 2022 година спрямо миналата година е в цели 55 %. Най-ниска за последните 5 години е била цената им през 2018 г. Зелето тази година е поскъпнало с 51%. Олиото също бележи голям ръст - 30%. Брашното също е сред тези със значително увеличение - спрямо миналата година, то е поскъпнало с 28%.
Цената на млечните продукти също бележи значителен ръст. Кашкавалът с 24%, а сиренето с 21% спрямо миналата година. Има обаче и няколко продукта, които задържат своите ценови прагове - това са оризът, месото и яйцата, за които в момента можем да кажем, че държат плато. Как изглежда потребителската ни кошница и къде е по-скъпо – bTV направиха експеримент в България и Германия. Най-същественото увеличение на храните на едро, което показват анализите на Държавната комисия по стокови борси и тържища започва през юни 2021 г. и продължава до края на годината.
„Към момента има едно относително равновесие, казвам относително, тъй като това е като буре с барут, което просто няма кой да драсне клечката. Ако нещата на пазара на енергийни ресурси продължат в този стил, продължава стойността на нарастващите тенденции – просто ще сме свидетели на една устойчиво нарастваща тенденция в цените и равнищата на храните“, коментира Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Как тази тенденция се отразява на портфейла на едно малко домакинство? За да поддържа здравословно и разнообразно меню за своята 4-годишна дъщеря, Девора Йовчева отделя между 500 и 600 лв. месечно от своя бюджет за храна. Най-много в сметката ѝ натежават плодовете. „Разликата е доста голяма, тъй като нейният десерт обикновено е плод и забелязвам драстично увеличение на цените на плодовете“, казва Девора. Олиото е още един от продукт, за който Девора влиза в магазина на всеки две седмици. Към него добавяме още пет от най-често търсените и необходими продукти в кухнята и я придружаваме на пазар. Въпреки, че по-високите цени се отразяват на месечния ѝ бюджет, тя казва, че храната е перото, което не би могла да съкрати. „От храна и средства за обучение, според мен това са последните неща, от които човек трябва да спестява и да прави компромис“, казва Девора.
Каква е равносметката и след обиколката в магазина? За шестте продукта от потребителската кошница Девора е платила 20 лева без 5 стотинки. „Определено ми се струва много, особено за олиото и сиренето, което излиза 7,89 лв. за килограм“, казва тя. Според Владимир Иванов в момента трудно могат да се правят прогнози и да има очаквания, но картината по нашите ширини показва не само разлики с предходни години, но и цялостно изменение на пазара. „Буквално ние имаме преместване на кривите и от 2010 година насам, това е рекордно изместване. Към момента вече се говори за изместване на тенденцията и тя е доста по-висока, като равнища, особено за аграрния сектор, с нарастване цената на газта, торовете и препаратите за химическа защита и горивата отидоха много нагоре“, казва той.
Но не само в България - целият европейски пазар бележи рекордно високи цени на храните за последните 10 години. Според експерти, изследващи обществените нагласи във Федералната Република във вихъра на поредната COVID вълна хората са готови да платят по-висока цена за качествена храна на трапезата си. Павлета също се старае да осигури на съпруга си r четиригодишния си син разнообразно меню. За погледа ѝ не убягват и завишените цени на различни стоки. „Като сме до магазина ни прави впечатление, че има завишение на цените, някои повече, някои по-малко, но завишението го има“, казва тя. На днешния пазар ще бъдем заедно в известна верига супермаркети в Германия. Не ние нужно много време, за да излезем с пълна торба и касова бележка в ръка.
„Нека видим на бележката, олиото струва 1,79 цента. Това в сравнение с цените от преди половин до една година се забелязва значително поскъпване на олиото. След това брашното, то струва 45 цента. При него също се забелязва увеличение, но не чак толкова осезаемо, както при олиото. Килограм сирене струва 8 евро и 45 цента. Също има увеличение, но е поносимо. Захарта струва 79 цента. Тя си е запазила цената или, и да има увеличение, то не е като при другите продукти, не е толкова голямо. Доматите са 4 евро и 29 цента. Да, при тях тъй като не са сезонен продукт, това също играе някаква роля, но и те както и други плодове и зеленчуци са се увеличили и то доста. На края имаме зелето, което е евро и 24 цента“, казва Павлета.
17 евро и 1 цент ни бяха нужни, за да купим всички шест продукта от списъка, като преди година щяха да са нужни около 2 евро по-малко. За българския пазар сметката за същите 6 продукта беше 19,95 лв. Година по-рано тя щеше да бъде - 16,25 лв. или с 3,70 лв. по-скъпо пазаруваме тази година. С едно уточнение - това изчисление се прави на базата на цените на едро от анализите на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Изводът, който може да направим е, че приблизително еднакво са се увеличили сметките ни тук в България, и тук в Германия. За сравнение между двете страни обаче трудно можем да говорим, защото пазарите са много различни, а освен това има и допълнителни разходи като логистика.