Даването на зелена светлина на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) безспорно е добра новина, но това не е краят на процедурата. За да имаме одобрен план в пълния смисъл на думата, България да има право да го изпълнява, е необходимо одобрение на Съвета. Искрено се надявам това да се случи в следващите няколко седмици.
Това заяви народният представител от ГЕРБ-СДС Томислав Дончев на брифинг в парламента, предаде репортер на БГНЕС.
Бившият вицепремиер поздрави всички работили по документа, но според него има останали много въпроси.
„Въпросите започват сега. Пълната версия на новия документ се появи едва вчера. Ние в момента се запознаваме с нея. Излизат куп въпроси – и стари, и нови. Старите въпроси са напълно в сила до какво ще доведе това забавяне повече от една година. В рамките на тази година, до края на 2022 г., трябва да бъдат договорени 8.5 млрд., което няма как да се случи. До края на 2023 г. трябва да бъде договорена цялата сума, което също няма как да се случи. Остава валидна прогнозата ми, че средства от ЕК в рамките на тази година едва ли ще получим", каза още Томислав Дончев.
По думите му има и още куп въпроси. "Убеден съм, че следващите дни ще има много теми за коментар. Тепърва ще разбираме какви ангажименти е поело правителството пред ЕК. Нещо, което до момента е съвършено неясно. Днес започваме първия си въпрос по темата енергетика", каза още Дончев.
ГЕРБ изразиха притеснения по повод публикуването на Плана за възстановяване и устойчивост и днешното посещение на председателя на Европейската комисия (ЕК) у нас. Депутатът от формацията Теменужка Петкова обяви на брифинг в парламента, че намерила изненади в документа и разбрала защо той е бил крит до момента, обобщи "Флагман".
На стр. 116 тя видяла ангажимент за изваждане на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ от „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) .
„Това са дружества, които разполагат с активи за милиарди. И за да стане ясно какво означава това изваждане от активите на Българския енергиен холдинг на тези две компании, ще ви кажа следното: на първо място, това означава финансов колапс и фалиране на държавната енергетика, тъй като тези две дружества, пак повтарям, са с активи за милиарди и печалби за стотици милиони. Тези дружества ще бъдат отделени, ще бъдат прехвърлени към Министерство на енергетиката. И второ, което е много важно, уважаеми колеги, - това е първата стъпка към приватизацията на тези дружества; нещо, на което ние през годините устояхме, и това не се случи. Но очевидно правителството на премиера Кирил Петков е имало какво да крие от обществеността, а това са договорките, които са влезли по всяка вероятност с Европейската комисия и ангажиментите, които са поели. Но това са, бих казала, страшни и сериозни ангажименти, тъй като те са пряко свързани с енергийната сигурност на страната. А никой няма право да поставя на карта енергийната ни сигурност, която е и национална сигурност. Тепърва предстои да открием още, предполагам, изненади“, прогнозира Петкова.
Бургаският депутат от ГЕРБ Жечо Станков, който бе зам.-министър на Петкова, заяви от своя страна: „Когато бяха най-атрактивни капиталовите пазари, именно Българският енергиен холдинг излезе и емитира облигации, които в момента, с изкарването на тези две дружества от Българския енергиен холдинг... означава само едно – че тези облигации ще станат със сигурност предсрочно изискуеми. С други думи, държавният бюджет и правителството трябва да е готово да изкара най-малко 2 млрд. лв. веднага, на момента, и да се разплати с инвеститорите, след като е готово да предприеме такива действия – изкарване на най-печелившите предприятия от енергетиката.“
Станков зададе и друг въпрос на управляващите: „Не е видно какъв е ясният ангажимент, който е поет за едно от „сърцата“ на българската енергетика, а именно Маришкият басейн. Въпросът ми е: поеман ли е ангажимент от страна на правителството за съставяне на работна група на национално ниво, която да излезе с решение в максимално кратки срокове (разбирайте до края на годината), с ясна дата за затварянето на мощностите в комплекса. Въпросът го задавам по простата причина, че по наше време водихме стоически битки и устояхме да не поемаме такива ангажименти и такива ангажименти не бяха поети. Освен това, получихме черно на бяло, че не трябва да посочваме каквато и да е дата за затварянето на тези централи.“
Според бургаския депутат казусът касае десетки и дори стотици хиляди граждани, които са пряко и косвено свързани с българската енергетика.