86.9% от българите с облагаеми доходи получават до 2000 лв. на месец. Това става ясно от отговор на парламентарен въпрос на финансовия министър Росица Велкова, отправен от депутата от "Български възход" Гален Монев. Информацията на Велкова е въз основа на данни на Националната агенция за приходите за декларирания от работодател или от самото лице данък върху доходите от 2021 г., съобщи "Медиапул".
Официалните доходи на българите, които се обявават пред НАП, не се публикуват в обобщен вид регулярно от финансовото министерство, поради което всяка година се намира депутат, който да ги изиска чрез парламентарен въпрос.
Облагаеми доходи за 2021 г. са декларирали 3 034 171 души. Това е повече от работещите българи, които са около 2.3 милиона души, защото данък плащат и хора, които са извън пазара на труда – например наематели, изпълнители по граждански договори и др.
Доход на стойност до размера на минималната заплата, която през 2021 г. беше 650 лв., са получили 1 491 960 души, което прави 49% от отчелите се пред НАП.
До 1000 лв. на месец са взимали 64.9% от хората (1 969 733 души).
До 2000 лв. на месец – 86.9% от хората (2 635 975 души).
Това значи, че едва около 13% от българите са взимали през 2021 г. над 2000 лв. на месец, ако не се броят необлагаемите доходи като пенсии, социални помощи, стипендии.
За сравнение, през 2019 г. едва 8.55% от българите получаваха официални доходи над тази сума. През 2018 г. пък българите, взимащи над 2000 лв., са били още по-малко – 7.2% от хората с облагаеми доходи. Това значи, че за три години населението леко е забогатяло.
Така, през 2021 г. между 2000 и 3000 лв. на месец са взимали 211 740 души (6.98% от хората), а между 3000 лв. и 10 000 лв. - 163 337 души (5.38%).
Над 10 000 лв. облагаеми доходи на месец през 2021 г. са получавали само 0.76% от хората или 23 119 души.