Тази Руско-турска война е наречена Освободителна само у нас и в контекст и в Русия, във връзка с тяхното участие. Ние обичаме имаме навика да гледаме на историята като нация и държава, която е уникална и нищо подобно не се е случило на тоя свят на никой друг. Затова смятаме, че Руско-турската война е само една и тя е само нашата.
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria историкът проф. Петър Стоянович.
Това бих казал е част от големите пропуски на българската национална образователна система през годините.
Под окупация (думата използвана в Санстефанския предварителен мирен договор - бел. ред.) по онова време се е разбирало трайно присъствие. От днешна гледна точка не бива с ужас да го коментираме. От друга страна си е малко или много окупация, или първа стъпка към една все по-голяма присъственост на Русия в България. И колкото и да е парадоксално не Санстефанският, а Берлинският договор ограничава срока за присъствие на руските войски в България на 9 месеца. Фактически кримизацията на България е избегната по този начин. От 18 век насам Русия има интерес към топлите морета и Цариград, Босфора и Дарданелите.
Трябва ли да се радваме, че сме били освободени от османската власт - повече от ясно. В този случай 3 март е един от най-светлите държавни празници.
Опълчението е крайъгълен камък за участието ни в тази война. Това участие решава боя на Шипка по един много забележителен начин. Ако не бяхме успели да разбием обсадата на Плевен и да запазим Шипка, тази война може би щеше да се развие по съвсем различен начин.
При положение, че има над 14 000 заровени руски войници у нас, няма как да не почитаме този ден. От друга страна няма как да не изтъкнем участието на българското опълчение, мизериите и загубите, които понася българското население, но в края на краищата там свършва преклонението и започва българският национален интерес. Хубаво е да можем да овладеем емоцията и в едното, и от друга страна да отдадем божието-Богу и касарото - кесарю. В момента, в който свалим това напрежение от този държавен празник, смятам, че този голям разговор ще престане и ще започнем да го приемаме съвсем нормално.
Съвременните учебници по история не отделят толкова ключово значение на секретните договори между Русия, Австро-Унгария и Великобритания, според които на територията на Османската империя, населявана от българи да не се сформира голяма славянска държава, а те са много важни. Тази война е част от голямата руска експанзия на юг. Но тя завършва със създаването на новата българска държава, вярно орязана, но това няма как да го пропуснем.
Доколкото чух и посланика на Руската федерация в София спомена 200 000 жертви, което на фона на тяхната подготовка не може да е въпрос на некомпетентност, а според мен е въпрос на нещо друго. Цялата руска армия на двата фронта е около 200 000 човека. Падналите в бой на наша територия са около 14 000 човека.
Жертвите са толкова много заради ред други неща, любезно пропускани да бъдат споменавани - изключителна неподготвеност на самото командване, много лоша тилова служба, много лоша служба по медицинско осигуряване и обслужване на ранените. Жертвите, които не са паднали директно в бой са 3 или 4 пъти повече, отколкото тези, които са паднали в сражение. Това само по себе си говори достатъчно. Въпреки това ние няма как, даже отчитайки националните си интереси и контекста на днешното време, не можем да избегнем това задължение - не към чуждите хора, а към нас самите. Човек, който не може да бъде благодарен губи връзката с Бога, с върховния морал. Но ние сме задължени да обясним на следващите поколения и за неромантичната част на тази война.
В цялото си развитие Руската империя продължава последователната си политика за това да превърне Българското княжество в южен фланг на руската армия и в преден пост на руската политика. Още със създаването на българската армия са се надявали, заедно със сръбската да сме южния фланг в голямата война срещу Австро-Унгария. Княз Александър, който ни е изключително симпатичен в края на своето кратко управление е морално убит от освободителите, че не е съгласен да предаде България. Но това не пречи да отдадем своята почит и въпреки това да продължим да действаме като българи.