Заради изборите едните се правят на големи евроатлантици, а другите – на русофили, казва бившият военен министър в интервю за "Флагман".
Красимир Каракачанов е на 57 г. Почетен председател на ВМРО-БНД. Бе вицепремиер и министър на отбраната в правителството „Борисов 3“ в периода 2017 – 2021 г.
- Г-н Каракачанов, вървят едни призиви, че е много важно да не гласуваме за евроатлантически партии, защото ще ни вкарат във войната. Като бивш министър на отбраната как ще коментирате?
- Тези партии, които могат да ни вкарат във войната, не са евроатлантически. Те са интересчийски. Кои са евроатлантически партии - ГЕРБ, „Продължаваме промяната“? Това са само декларации. И едните, и другите действат по свои лични интереси. Едните – от страх от поредния списък „Магнитски“, а другите – защото са за малко и 6-7 месеца управление им се видяха недостатъчни. Разделението на евроатлантически и неевроатлантически е поредното през последните 33 години. В началото бяхме комунисти и антикомунисти, после – монархисти и републиканци, русофили/русофоби, американофили/американофоби... Това е пародия в нашето мило общество.
- Вчера имаше митинги в няколко града, че имало опасност да мобилизират нашите бащи, синове, братя...
- Има опасност при неразумна държавна политика да бъдем дълбоко въвлечени в един конфликт, с който ние нямаме нищо общо. Но мобилизация – това са абсурдни неща, защото няма кого да мобилизираш. Кого ще мобилизираш? Ами след 2008 г. в България няма редовна военна служба. Т.е. няма кого да мобилизираш поради простата причина, че хората не са получили военна подготовка.
- Т.е. може да бъдат мобилизирани само тези, които имат такава подготовка?
- Последните, служили в казармата, са го направили през 2008 г. Минали са 15 години от тогава. Те вече са на 35-36 години, а някои и нагоре. Кой ще мобилизираш? Ти няма кой да мобилизираш. Резервът в армията – на хора, които доброволно са преминали военно обучение, - е незначителен. Така че за мобилизация изобщо не може да става дума и аз не смятам, че някой дори и мисли за такова нещо.
- Откъде идва тази пропаганда – че ако гласувате за такива партии...
- Идва от това, че ги гледат и ги слушат какво говорят. Те в желанието си да се натегнат на едно посолство в София, наприказваха през последната една година какви ли не глупости. Като например Бойко Борисов, който похарчи няколко милиарда, за да построи „Турски поток“, искаше със закон един път завинаги, вовеки веков да се забрани покупката на руски газ. От друга страна, същият той предложи да се отмени 3 март като национален празник, защото бил свързан с Русия. И хората като слушат едно такова натегаческо русофобство, най-вероятно в някои от тях назряват притеснения. Но е много вероятно и определени политически фактори, които пък са на другата страна – защото едните са русофоби, а другите са американофоби, - да се опитват да използват тази ситуация, за да изкарат някой политически дивидент. Това е жалкото в тази ситуация – че и едните, и другите работят за това нацията да бъде разделена за пореден път на фили и фоби, за да може те по-лесно да докопат някаква власт или някой глас повече. Същото беше и с паметника на съветската армия. То същото е и за паметника на американските летци. Трябва да се подхожда принципно. Каква е разликата между съветската армия и американските бомбардировки? И едните, и другите доведоха до някакви поражения за българския народ.
- Има теза, че ако сме неутрални, България ще е в по-голяма безопасност – как приемате това?
- Какво значи неутрални? Ние формално не се намираме във военни действия като държава.
- Може би се има предвид да не помагаме с оръжия на Украйна.
- Ами ние не помагаме с оръжия. Поне на мен не ми е известно от складовете на Министерството на отбраната, от въоръжението, което ползва Българската армия, да е давано на някоя друга държава, без значение коя е тя. Но е факт, че фирми – било търговски, било производители, продават въоръжение на трети страни, примерно Румъния, Полша, Чехия и т.н. А те какво го правят – дали го подаряват или препродават на Украйна, това е друга тема.
- Нали имаше едно решение на Народното събрание (за изпращане на оръжия на Украйна), което правителството каза, че е изпълнило...
- То никой не може да каже какво и как е изпълнило, доколкото списъкът е засекретен. Вие знаете ли какво има в него? Аз не знам.
- Все пак сме изпратили нещо.
- Аз много добре знам какво има и знам, че няма какво да се прати. Може да пратиш муниции – патрони, снаряди. И то това, което имаше в складовете - което не е за непосредствена употреба от Българската армия, е или с изтекъл срок на годност, или с изтичащ срок на годност. Така че не знам какво са изпълнили и какъв е списъкът, но то няма какво да се дава, освен ако не са скрили от обществото някаква друга информация. А аз лично също съм против да се дава от действащото въоръжение на Българската армия, защото ние нямаме излишъци. Ние няма какво да дадем. Да не говоря с цифри, защото не е редно, но нито имаме бомбардировачи за даване, нито имаме излишни изтребители МиГ-29, нито излишни танкове. Всичко, което можеше да бъде наречено излишно и можеше в една такава ситуация да бъде дадено, в годините назад беше нарязано или продавано на приятелски фирми за жълти стотинки. Включително самолети бяха рязани и продадени. Танкове бяха продавани за по 40 000 лв. на бройка – толкова струва един добре запазен автомобил на старо. Така че то няма какво да дадеш. И тук цялата тази работа около даването на оръжие беше една политическа пропаганда. Едните викат „дайте да дадем, защото сме евроатлантици“, а другите викат „няма да давате, защото ние сме русофили“. Само че никой не зададе въпроса – а има ли какво да даде армията и защо няма. А иначе, когато не си готов за война, трябва да си по-внимателен какво правиш.
- Нали сме в НАТО...
- В НАТО сме, но НАТО е взела официална позиция да помага, но не и да участва във война. И според мен тук ситуацията е интересна поради следния факт: видно е, че ако се обсъжда въобще някога въпросът за намеса на НАТО във войната в Украйна, има поне две държави, които ще наложат вето – Турция и Унгария. Т.е. НАТО няма как да вземе единно решение да участва. Следователно, това, което може да се случи – казвам „може“, а не че ще се случи, - е да се направи нещо подобно на това в Ирак – коалиция на желаещите. И тук вече ако тръгне да се формира такава коалиция на желаещите, ако в България има малоумници, които искат да ни вкарат в подобна коалиция, това означава действително да ни вкарат във война, за която ние нямаме нито икономиката да издържим, нито въоръжението да участваме в нея. Но това са хипотези. Истината е, че сега покрай изборите едните се правят на големи евроатлантици, за да си сплотяват електората, а другите го играят големи русофили по същата причина.