"Хората сме различни и затова всеки има свой прочит на това какво е емпатия. Пандемията беше възможност за някои хора да проявят ясно състрадание и съпричастност към другите, а друга част от обществото загърби този проблем и се фокусира върху себе си. Всяко нещо, което преживяваме, е форма на урок за всеки от нас".
Това каза пред БНР д-р Борис Таблов, анестезиолог и реаниматор в болница в Германия. Той е автор и на книга с разкази - "Мигове".
И допълни, че функция на държавата е да бъде съпричастна, но някак това не се забелязва:
"Обществото ни е поляризирано по почти всички важни теми, но когато стане катаклизъм, бедствие, някаква трагедия, тогава разделението отстъпва и се събираме... Отличителна черта на българина е силно изразеният индивидуализъм и в името на постигането на тази цел всички пътища са позволени. Няма как да подредим къщичката си и да направим държавата по-добро място за живеене, ако не полагаме усилие като общество, не само като индивиди".
Д-р Таблов посочи, че ако приемем Възкресението като метафора за нов живот, това е нов шанс да преосмислим защо нещо се е случило и е втори шанс да направим нещата по-добре.
"Всеки следващ ден е шанс да направим нещо по-добро от предния".