"Наградите и подобни индивидуални успехи възбуждат провинциалните ни комплекси. Това означава липса на самочувствие, на себеуважение. Ние сме от филма "Някой да ме хвали". За мен това е един колективен инфантилизъм, зад който стои желанието да сме участници в световните суматохи, пък ние не сме участници. ... Превръщаме една литературна награда в едва ли не спортно събитие".
Коментара направи пред БНР литературният историк проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
Той подчерта, че не бива да се очакват еднозначни реакции за наградения с "Букър" роман на Георги Господинов "Времеубежище":
"Разбираемо е и не виждам някаква драма в това, че има и завиждащи, и хора, които не харесват този тип писане".
По думите му "качването на т.нар. литературен Олимп е много ситуативно и много конюнктурно и често талантът обслужва тези конюнктури".
"Нобеловата награда е получена от какви ли не хора, които днес никой не чете. Включително и Уинстън Чърчил е станал нобелист за литература, пък никога не е станал писател", даде примери литературният историк.