„Моето мнение е, че прокурорската колегия е онази, която трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Ако трябваше да се заеме с тази функция пленумът на ВСС, то по-скоро те изобщо не трябваше да избират временно изпълняващ, а да стартират процедура за избор на нов главен прокурор.“
Така преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров коментира в ефира на Euronews Bulgaria изборът на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор и последвалите реакции.
„Двата избора не се правят от Пленума, тъй като след измененията от 2015 година – свързани с дейността на тогавашния правосъден министър Христо Иванов – кадровата функция на ВСС е свалена долу в отделните колегии (съдийската и прокурорската). Всъщност, кадровата функция по отношение на назначаването на магистрати, в пленума се свежда единствено до назначаване на трите „големи“ – председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор. Пленумът на ВСС няма друга кадрова функция“, поясни проф. Киров.
Нали такова беше искането – съдиите да си назначават съдии, а прокурорите и следователите да си назначават прокурори и следователи? Това е логиката на конституционните промени. И никъде в Конституцията не може да видите правомощие на пленума на ВСС, който е конституционен орган, назначаване на временно изпълняващ – било на председател на Върховния касационен съд, било на главен прокурор.
„При тази обстановка всеки избор на лице, което участва активно в това, което се случи в съдебната власт и в частност в прокуратурата, би пораждало различни мнения и различни чувства – както сред политиците, така и сред магистратите. Струва ми се, че доста прибързано бяха изказани крайни становища. И това не е в полза на излизане от тази криза, в която се намира съдебната власт“, смята конституционалистът.
„Струва ми се, че министърът на правосъдието не е активно легитимиран да внесе спора пред Върховния административен съд в този случай (за избора на Борислав Сарафов – бел. ред.)“, каза още той.