Няма статистика колко от българите, които живеят в Украйна, са потърсили убежище в България след началото на военните действия. В момента има издадени около 50 000 документа за закрила от страната, но не мога да кажа колко от тях са българи. Това каза пред Радио "Фокус" бесарабският българин Генадий Воробьов, който от 2019 г. помага на българските деца в Украйна.
Българите в Украйна са между 200 и 300 хиляди. Това не са само бесарабски българи, а и българи от Николаевска, Херсонска, Запорожка област, отбеляза той. В Одеска област живее най-голяма група етнически българи.
Около 80 са селата в Бесарабия, населявани от българи. "50 са в рамките на Измаилски район и около 30 – в Херсон, Николаев и Запорожие. Потенциалът на Бесарабския край е огромен. Бесарабският край се намира в близост до най-голямото пресноводно езеро в Украйна и второто в Европа след Балатон – езерото Ялпуг, което предоставя възможност за развитие на селско стопанство и животновъдство“, разказа бесарабският българин.
Военни действия има и в сърцето на Бесарабия, заяви Геннадий Воробьов. "Всички смятахме, че този регион е доста спокоен, защото е на границата с Румъния – държава на НАТО, но това не пречи на окупаторите да стрелят дори в тези територии“, посочи Геннадий Воробьов.
Бесарабският българин разказа, че преди 20 години пристига в България, за да учи по програма на МОН, която дава възможност на всички украински граждани с български произход да учат в български висши учебни заведения. От тогава живее и работи и в двете държави.
Заедно с Таня Бондаренко участват в различни проекти в помощ на българите в Украйна. Един от тях събира и предоставя на български училища в бесарабски села компютри, лаптопи, книги по история на България.
"Когато казахме, че идваме, всяко едно училище се подготви да ни посрещне – изкараха всички деца на плаца, облечени в носии, със знамена, поздравяваха ни с български песни, с "Аз съм българче“, с хляб и сол. Не сме очаквали подобно посрещане. За тях това беше нещо много. Ние се чувствахме наистина задължени да го направим, защото можем да го направим. Те в това видяха също своето спасение и емоциите бяха много силни“, разказа Генадий Воробьов.