„Аз съм доволен от тези два мандата /б.р. като ректор/. Мисля, че резултатите са добри. В началото положението беше много тежко, защото финансово бяхме ощетени от бюджета няколко пъти по време на кризата. Затова първите години бяха най-вече насочени към финансовата стабилизация на университета. Сега положението е съвсем различно. Само през последните четири години, тоест през втория мандат, приходите на университета бяха удвоени, заплатите бяха удвоени”.
Това каза проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", пред NOVA.
Той обясни, че не се плаши от трудности и е готов да преглътна всякакви обиди от хора, които не са забелязали направеното. Успоредно с равносметката си, проф. Герджиков очертава и профила на човека, който ще заеме неговото място. По думите му това трябва да е човек, който е готов да отдели цялото си време. „Когато започвах, аз бях шест години зам.-ректор преди това, дори тогава не си давах сметка колко много време ще ми трябва и колко време ще трябва да посветя на университета всеки ден”, каза Герджиков.
В началото на тази академична година ректорът, заедно с екипа си, пише писмо до премиера акад. Николай Денков и до министъра на външните работи Мария Габриел. Две са основните искания, формулирани в него.
Едното е да се преразгледа формулата за финансиране. Тя беше реформирана с една тежка реформа, която премина от броя на студентите като единствен показател към качеството. Когато отчитаме качество все повече – това е добър стимул. През последните години позанемарихме това за сметка на увеличаването на заплатите по един страничен, паралелен начин, който разваля тази формула. Второто е, че и университетът самостоятелно може да осигури повече финансиране, ако има повече чуждестранни студенти. „Това е необходимо не само, за да помогне на университетите финансово, но и защото тези чуждестранни студенти се връщат в страните си и стават посланици на България. Това сега е спряло и ние предлагаме да се възстанови първо като се облекчи процедурата по издаване на визи за студенти и второ като държавата стимулира тези чуждестранни студенти със стипендии, както това е било някога”, каза Герджиков.
Относно изпратеното писмо той каза, че е говорил с премиера акад. Николай Денков по телефона, още не са се срещнали. Ректорът на Софийския университет се е срещнал с експерти от външно министерство, които смятат, че тази идея е възможна. „Академик Денков е човек, който откликва, надявам се, на нуждите на висшите училища, но проблемът не е в конкретна личност. През последните 20 -25 години има проблем с това до колко политиците обръщат внимание на образованието и особено на висшето образование, защото всеки политик има хоризонт от 4 години, колкото е най-дългият срок на един мандат, а образованието дава резултати след 20 години. Малко бяха, не искам да изброявам имена, малко бяха политиците и министрите, които успяваха да погледнат отвъд този хоризонт, но дори и те направиха повече за средното образование, отколкото за висшето”, каза Герджиков. Той изтъкна, че инвестицията в образованието дават голям резултат, - за икономиката, за културата и най-вече за това обществото да бъде здраво общество. Това се подценява и резултатите ги виждаме във всички тези сфери.
За да може подценяването на инвестицията в образованието да спре, а и защото има осъзната гражданска позиция, проф. Герджиков упражнява правото си на глас по време на местните избори. Пред урната обаче го очаква неприятна изненада.
„Това, което се случи е, че при предаването на бюлетините те бяха поети лично от комисията, за да може да прегънат края на бюлетината и при това прегъване те отвориха бюлетината, така че се виждаше за кого съм гласувал. Проблемът е, че под моя кратък разказ десетки хора казаха, че им се е случило същото”, заяви ректорът на „Св. Климент Охридски”.
Той не смята, че хората са по-единни. „Започнах да говоря по тази тема преди повече от 10 години в поредица от речи, слова и призиви, по най-различни поводи казвах, че сме разделени, че се разделяме все повече по всякакви признаци и, че основната причина за това да не можем да се обединим е, че нямаме обща цел, нямаме национален идеал, който да ни обедини и да ни е по-важен от това да се караме помежду си. Тъй като това не се промени през последните 10 години аз не мога да кажа, че нещо се е подобрило, а напротив. Ние сме все по-разделени преди и след избори, по време на избори, по време на футболни мачове, след футболни мачове, за Футболния съюз или не. Винаги ще си намерим повод за какво да се караме. Ние стигаме дотам, че обществото от едно здраво общество стига до нещо като пълен разпад”, каза Герджиков.
Той си го обяснява и с българската народопсихология. Подобни теми са обсъждани и преди 100 години от най-големите ни и най-патриотични автори, припомни ректорът на Софийския университет. „Сега това се увеличи много и според мен резултатът от т.нар. преход, който в продължение на 33 години ни доведе до това да се обърнем назад и за пореден път през този период да видим, че не сме стигнали до никъде, че колкото и да напредваме икономически и инфраструктурно и т.н. като общество не сме стигнали доникъде, защото имаме същите проблеми. Едни и същи хора подменят ценностите ни и едни и същи хора ни заблуждават, че вървим нанякъде”, каза Герджиков.
По думите му българите сме разочаровани от това, че ни измамиха, подмениха прехода. Според него демокрацията е винаги под въпрос, при всяко правителство и при всеки президент.
„Политиката е трудна работа. Сигурно има хора, които влизат в политиката с идеални подбуди – да подобрят нещата в обществото, да подобрят нещата в страната. Много бързо политиката ги смила, защото там, във всяка партия, партийното е по-важно от общественото, а личното е по-важно от партийното. Всеки, който не се нагоди към тази система, бива изхвърлен”, каза Герджиков.
Запитан ако трябва да постави оценка по шестобалната система на нивото на демокрация в страната в момента, каква ще бъде тя, той отговори, че е четворка. „Нивото на демокрация е ниско. То се дължи на много фактори. Дължи се на това, че партийната партизанщина надделява над националния интерес. Демокрацията ни не е в упадък, тя просто е в застой. Цялото време е на едно незадоволително ниво. Ако трябва да използвам метафора – по-скоро тъпчем на едно място”, каза Герджиков.
Преди две години проф. Герджиков взе решението да навлезе в полето на политиката. Той беше издигнат като кандидат за президент и стигна до балотаж, където се изправи срещу настоящия държавен глава – Румен Радев.
„Мога да дам конкретни примери с това как някои партии ме упрекваха, че съм приел подкрепата от други партии, след това се обединяваха ту с тях, ту със съвсем различни партии. Коалициите са често безпринципни. Аз знаех как стоят нещата и се опитах да ги опиша на голям брой хора, имах по-голяма трибуна. В този смисъл съм доволен, че успях да кажа някои неща”, обясни Герджиков.
През призмата на времето той изказва изводите си, че единственият път на просперитет е обединието, а не да продължаваме да се разединяваме. „Сега, когато не поехме по този път, а по погрешния път на все по-голямо разделение и разпад на обществото, се виждат отрицателните резултати. Моята основна платформа беше тогава, че ще се боря за това да има разбирателство, обединение между всички български граждани и понеже те са представени в Народното събрание по един или по друг начин, няма начин държавния глава да не работи с политическите партии, представени в парламента пък и изобщо с политическите партии. Това е абсолютно задължително, независимо дали се разбират и обичат - това е начинът България да върви напред”, каза проф. Герджиков.
По думите му политиците трябва да се опитат да преодолеят разделението, вместо да го засилват. Ректорът на Алма матер има и своята гражданска позиция за актуалната обстановка на политическия терен, както и за механиката и съдбата на настоящото (не)коалиционно правителство.
Той е оптимист за запазването на кабинета „Денков-Габриел”, както и за бъдещето на България. Нещата вървят бавно, много по-бавно, отколкото искаме. Те вървят бавно, защото хората, които ни ръководят не свършиха добра работа и мисля, че можехме да сме далеч по-напред, да сме там, където е сега Средна Европа, Централна Европа. Винаги става дума за нечий интерес – често не е личен, а партиен, но резултатът е същият, каза Герджиков.
За обществото той смята, че сме много различни и това още повече раздробява обществото през последните десетина години. „Няма как изведнъж всички да намерим общата си кауза. Трябва все пак някой да я посочи, някой трябва да убеди хората, че има такава обща кауза и, че си струва да работят заедно за нея и, че компромисите, които ще направят въпреки, че не се обичат или харесват, в името на тази кауза си струват. Това трябва някой да го направи, някой трябва да формулира тази кауза, трябва да я посочи на хората и да ги поведе към нея”, обясни Герджиков и допълни, че не вижда подобна харизматична личност, която наистина вярва в това. „По-скоро трябва да дойде друга обществена нагласа. Политиците няма да се променят, докато ние се примиряваме, че те са такива и, че всички са такива и, че така ще върви и занапред”, каза ректорът на Софийския университет.
По думите му протестите бяха полезни през 90-те години на няколко пъти, но оттам-нататък започнаха да стават спорни. „Например нямаше никакъв спор, че 2013-та година протестите са справедливи, че се протестира срещу нещо, което е проблем. Резултатът от тези протести беше, че върнаха за втори път ГЕРБ на власт. Същите хора, които протестираха през 2013-та година след това бяха най-големите противници на ГЕРБ и протестираха срещу него. Аз нямам нищо против да протестираме срещу всеки следващ, но мисля, че имаме и други начини да изградим едно общество, което изисква от политиците си това, което трябва”, каза Анастас Герджиков”, обясни той.
Запитан затворена страница ли е за него политиката, той отговори, че кандидатурата му за президент е била, защото в онзи момент е смятал, че би бил полезен. Той е отклонил подобна покана, направена 5 г. по-рано. „Така се случи, че партиите, на които разчитах, избраха друг път”, обясни той.
„Моето послание е наистина да се опитаме да разберем другите българи около нас и това да бъде основата на това обединение, за което говоря. Ние много пъти сме показвали, че можем да го направим, както казах не е ново това, че не се разбираме помежду си – това е било така и преди 100 години, но преди 100 години на няколко пъти сме намерили сили да се обединим и резултатът винаги е бил изключително добър за България. Проваляли сме се, когато сме разединени”, каза Герджиков. Той смята, че в България съединението прави силата само на думи, написани върху фасадата на НС. Ние трябва да се обединим вътрешно, не партийно, не в някакви структури, да се почувстваме българи и това да е над това, че сме някакви други.