Най-големият шведски оръжеен производител Saab направи презентация в София, съобщи euractiv.bg
Решения за превъоръжаване на армията са политически и често няма значение дали са най-финансово изгодни, но те няма как да се случат без правителство. Това каза вицепрезидентът на Saab и директор за Централна и Източна Европа Красимира Стоянова в отговор на въпрос на Euractiv България дали могат да се водят преговори за превъоръжаване, при положение, че няма правителство, а политическата ситуация е нестабилна.
На събитието бе посочено, че като нов член на НАТО, Швеция вижда нови перспективи пред военната си промишленост, в момент, в който България се нуждае от модернизация на своята армия и подмяна на старите системи от съветската епоха.
Шведската компания обяви готовност да участвала в бъдещи конкурси за модернизирането на българската армия с противокорабни комплекси, преносими многоцелеви оръжейни системи за сухопътни бойни действия и високоточни бомби.
В края на миналата година премиерът Николай Денков обяви, че България трябва да въоръжи своите бойни кораби и бреговата охрана с нови ракетни комплекси, за да отговори на руските заплахи в Черно море.
“Стабилната политическа ситуация е предпоставка за по-бързото реализиране на превъоръжаването на армията”, посочи вицепрезидентът на Saab и добави, че при интерес от българска страна за придобиване на военни платформи чрез договори правителство-правителство, шведското правителство би могло да отговори. Към момента такива запитвания и преговори не се провеждат.
Българският военен експерт Димитър Гърдев също посочи, че България се нуждае от противокорабни ракети и бомби с малък диаметър (GLSDB).
“Плановете за усилване на бреговата охрана на Румъния и България включват брегови ракетни комплекси, интегриране на двете държави в общата информационно-разузнавателна система на НАТО. Има много сериозни планове за разширяване на базата в Констанца, Румъния и за изграждане на нова въздушна база, в която да бъдат разположени авиационни сили на Алианса”, обобщи Гърдев.
Готовност за нов вид война
Експертите, които участваха в срещата подчертаха, че България трябва да се насочи към придобиването на нови системи, които имат възможност за нанасяне на точкови удари, които са свързани с интегрираната информационна система на НАТО. Тези системи могат да бъдат насочвани по GPS и дават възможност да бъдат нанасяни превантивни удари. Трябва да бъдат изградени и ефективни логистични вериги.
Шведският експерт по отбрана Фредрик Хасел подчерта, че съвременната война се нуждае от модерна военна индустрия, която може да изгражда капацитет и количество по отношение производството на боеприпаси.
“Говорейки за войната в Украйна, заключенията, които можем да извлечем са, че вече никой не може да се скрие, затова трябва да пазим войниците си. Ако не можеш да защитиш кораба си, този кораб ще бъде потопен. В Черно море видяхме колко кораби вече са на дъното на морето. Друго заключение е, че вече всеки може да се бие, не само младите мъже”, посочи Хасел.
Експертът по международна политика и сигурност Димитър Гърдев даде пример с готовността на Украйна за война през 2014 г., когато Русия анексира Крим и готовността ѝ след инвазията през 2022 г. В първия случай украинските сили са водили война от 20 век, а днес ситуацията е различна, защото използват обединената информационна система на НАТО.
“Това е нов вид война. България трябва да се стреми към системи, които са интегрирани в общата информационна система на НАТО. Това веднага покачва капацитета и възможностите на въоръжените сили”, посочи той.
Експертът обясни, че изводите от войната на украинските фронтове са, че авиация почти не се използва, а ролята ѝ се принизи само до носител на ракетно въоръжение, изстрелвано от голяма дистанция. Това, според него, показва основната роля на артилерията, по-точно далекобойните оперативно тактически ракетни комплекси, реактивната артилерия и стволната артилерия. Гърдев посочи, че точно по тази причина сега военната индустрия работи на пълни обороти за обезпечаването на този огромен ресурс, който е необходим за поддържането на бойните действия.
От какви оръжия се нуждае България?
Красимира Стоянова очерта различните продуктови групи от портфолиото на Saab, които са актуални за България, а именно противокорабните комплекси RBS15 Mk3, преносимите многоцелеви оръжейни системи за сухопътни бойни действия Carl-Gustaf и високоточната бомба GLSDB, разработвана заедно с Boeing.
Противокорабната ракета RBS15 Mk3 Saab е разработена през 1980 г. за шведския флот, а през годините е претърпяла подобрения чрез създаването на следващи поколения (Mk1, Mk2 и Mk3). Нейната ефективност и дълъг живот се дължат на комбинацията от доказани технологии и внедряването на най-новите научно-технически открития.
Според експертите тя е добър вариант за модернизацията на българските военноморски сили, която досега се изразяваше в покупката на кораби „втора ръка“ от натовски държави, но без осигурена последваща поддръжка и ремонт. Още повече това ще ѝ даде шанс да уеднакви боекомплекта на новите многофункционални модулни патрулни кораби с този на бреговите ракетни части.
Противотанковият безоткатен гранатомет Carl-Gustaf е на пазара от края на 40-те, началото на 50-те години на миналия век. Гранатометът се използва лесно, високоефикасен и е съвместим със съвременни системи за управление на огъня и програмируеми боеприпаси.
По време на брифинга бе представена и високоточната бомба с наземно изстрелване (GLSDB) – боеприпас с дълъг обсег от 150 км, който дава възможност да се поразяват стратегически цели с точност до един метър, дълбоко във вражеска територия с гарантирана бойна и финансова ефективност. GLSDB е проектирана да атакува под всякакъв ъгъл и може да бъде изстреляна от различни пускови платформи и допълва съществуващите оръжия с балистична траектория.