Д-р Йосиф Аврамов: „Свежи пари“ за бизнеса и науката няма! Финансовите неволи на служебното правителство

В началото на май България се озова с ново поредно служебно правителство, което участват общо шест министри и зам. министри от предходния ни кабинет, който не успя да изкара и десет месеца. Положително е, че основни приоритети на финансовата политика на кабинета „Денков“ бяха възприети и от сегашния състав на Министерския съвет, като: членството в най-кратки срокове на България в еврозоната; в Шенген (и със сухоземната ни граница), както и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Служебният ни кабинет същевременно завари и някои т.нар. „подводни камъни“ при разходване на публичните финанси, наследени от предходния Министерски съвет. В това отношение на служебното правителство се наложи да отменя гласуваните от кабинета „Денков“ 1,5 млрд. лв. от бюджета за покриването на дълговете на „Топлофикация“ АД, София.

Според автора са наложителни и други екстрени мерки, които следва да предприеме служебното ни правителство във финансовата област, както и в планирането и програмирането на еврофондовете, като най-наложително е ревизия на предвидените 11,2 млрд. лв. за обекти в т.нар. водородна долина с център в Стара Загора (налице е регистрирана в Агенцията по вписвания такова НПО с участието на общинската администрация на този град). Използването на водорода като енергиен източник и у нас е много добро начинание, но тази огромна сума е възможно да се редуцира от една страна, а от друга – да се преразгледа участието на някои от фирмите, тъй като голяма част от тях нямат необходимия капацитет и опит в енергетиката и в химическия отрасъл.

Направени са и други спорни „харчове“ от кабинета „Денков“. Независимо, че фискалния резерв според думите на сегашния служебен премиер, е 10,9 млрд. лв., то пари за т.нар. Великденски добавки (100 лв.) на пенсионерите имаше само за тези, с най-ниски пенсии – до 526 лв. включително или едва за 534 хиляди пенсионери. Според автора бе справедливо да получат такива добавки пенсионерите с пенсии поне до 1500 лв., приблизително колкото е минималният размер на дохода за издръжка на живот у нас.

Един от най-големите проблеми пред служебното правителство в областта на финансовата политика е, че предходния кабинет твърде сериозно изостана по отношение на работата с оползотворяването на средствата по оперативните програми (ОП) на ЕС за бизнеса и за науката от една страна, а от друга страна - с ресурса за България по Плана за възстановяване и устойчивост, т.нар. План „Ри Пауър Ю“, План „Свързана Европа“ и др. Вече сме в петия месец на четвъртата година от програмен период 2021-2027 г. и в края на месец юни т.г. настоящия програмен период ще бъде преполовен, тъй като ще са изминали три години и половина от 7-годишния програмен период.

За съжаление на потенциалните бенефициенти на повечето мерки от ОП на ЕС в посочените две области не са пуснати, а някои от тях дори не са програмирани и не се знае от представителите на бизнеса кога ще бъдат обявени. Преди няколко дни новият министър на иновациите и растежа (той отговаря за две от ОП, а именно на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа) по една от националните телевизии спомена няколко пъти думата „ще“ при разпределението на няколко милиарда, които трябва да достигнат някой ден до представителите на бизнеса ни, но не се ангажира с конкретни срокове. Очевидно този огромен ресурс ще бъде оползотворен в мандата на следващия или на по-следващия министър на иновациите и растежа или „Някога, но не сега“, както се пее в една естрадна песен от близкото минало.

Известно е, че част от парите на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ от Програмен период 2014-2020 г. не достигнаха до представителите на бизнеса и преди всичко до тези от малкия и средния бизнес, тъй като бяха отклонени за т.нар. Ковид мерки в средата на 2020 г. Посочените предприемачи преди повече от четири години бяха готови със свои проекти, които тогава не бяха подадени, но им бе обещано, че това ще стане в началото на 2021 г. или през настоящия програмен период, но това не стана и досега.

Към настоящия момент още в края на 2022 г. по време на мандата на по-предишното служебно правителство постъпи у нас само първия транш в размер на 2,7 млрд. лв. на парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Ресурсът от втория транш на ПВУ е планиран в Бюджет 2024, но не е постъпил досега по сметката на Министерството на финансите, поради неприемането от парламента на няколко закона (между тях е законопроекта за личния фалит), които са отдавна изготвени, но неглижирани от народните ни представители във все още действащото Народно събрание! В някои от останалите страни от ЕС, през тази година се очаква четвъртия транш от своя дял от ПВУ, а България е получила само първия транш.

С ресурс от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР) в предходния програмен период 2014-2020 г. бяха образувани няколко центрове за върхови технологии и няколко центрове за компетентност. Те по правилото N+3 (три години след края на програмен период 2014-2020 г.) разходваха изцяло своя ресурс до края на 2023 г. и тази година за дейността им не е предвиден никакъв ресурс. На ръководствата на тези модерни научно-приложни звена им е даден срок до 1 октомври 2024 г. да кандидатстват за нов допълнителен ресурс от програмен период 2021-2027 г., но оценката на новите проекти, която ще се извършва от експертите на Програма „Джаспърс“ България“ ще бъде готова в началото на следващата 2025 г., а „свежи пари“ за посочените центрове ще има поне два-три месеца по-късно. Едва ли такова отношение към представителите на науката от БАН и от над 10 големи държавни университета е справедливо.

В заключение могат да се посочат още две пропуснати засега възможности за получаване на национален паричен ресурс от представителите на българския бизнес и на българската наука. Все още пети месец след началото на календарната 2024 година няма яснота дали през тази 2024 година ще се проведе сесия на Националния иновационен фонд, който се администрира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, която е с принципал министъра на иновациите и растежа. Няма яснота и кога ще бъде отворена покана за приемане на научно-изследователски проекти от Фонд „Научни изследвания“ за представителите на науката от университетите, висшите училища и БАН. Приет е бюджета на този фонд за настоящата година, а вероятно и годишната оперативна програма за 2024 г., но не е ясно защо в петия месец на тази календарна година тя не е приведена в действие?!?

За посочените проблеми във финансовата политика на българската държава са отговорни както министрите в редовния кабинет „Денков“, така и тези от предходните два служебни кабинета „Донев“, от редовния краткотраен кабинет „Петков“ и от двата служебни кабинета „Янев“ или общо от шест редовни и служебни кабинета. Независимо от визираните съществени неуспехи и пропуски във финансовата им политика, то за частичен успех следва да се отбележи, че през мандата на тези шест състава на правителства на Република България се случиха и добри неща, като: фиксирането от ЕК и от ЕЦБ на годината (2025 г.) за влизане на България в еврозоната, влизането ни на 31 март т.г. в Шенген (засега само по въздух и вода), а от началото на месец май т.г. България има и фиксирана дата за влизане на България в ОИСР (края на 2025 г.). БВП на страната ни значително е нараснал през последните три години и се доближава до 200 млрд. лв. Това не е малко, но не е и достатъчно, а и тези частични успехи не повлияват чувствително, както на „джоба“ на по-голямата част от българския народ, така и на представителите на българския бизнес, българската наука и образование, които перманентно са недофинансирани.