Пред БНТ застанаха мъжете, рискували живота си да спасяват хора, в първите минути след мощните взривове в складовете до Елин Пелин. Спасителите споделиха за дълга си и за надеждата, която носят ,че ще успеят да помогнат на всеки пострадал. Разказаха и как загиналият доц. Шишков не се отделял от дъщеря си.
"Каза с едно изречение "Карайте момичето в Пирогов", не се разделяше от момичето", каза Георги Георгиев началник смяна РС ПБЗН.
Последната битка на един баща - да спаси живота на дъщеря си. Битка пред очите на пожарникарите, които с риск за живота си, навлезли в опасния терен между взривове, падащи бетонни плочи и горящи фойерверки. На тях доцент Шишков поверил дъщеря си и поискал да се върне в сградата.
Не искаше да тръгва с нас, някак си се връщаше назад. Тогава се наложи да го придърпам да тръгнем", разказа Георги Георгиев началник смяна РС ПБЗН.
"Накарахме го да се хване за носилката, по този начин да върви с нас успоредно, да не изостава", спомня си Красимир Христов.
Това е само парче от спомените на пожарникарите, които в 18.29 ч. получили сигнала за взривовете. Тръгнали незабавно. Посрещнал ги охранителят и им казал, че пострадалите са до един от входовете на складовете. Поели натам през черен път в полето. Оставили пожарната на безопасно разстояние и въпреки мощните взривове, продължили пеша. На място видели доцент Шишков и дъщеря му. Бащата бил в съзнание и помогнал да качат момичето на носилка. Спасителите я носили на ръце до линейката, която чакала извън опасния периметър.
"Не съм се оставял на емоциите да ме завладеят. Гледах да си свърша задълженията и колкото се може по-бързо да евакуираме хората", каза Красимир Христов.
На помощ се притекъл и млад мъж с имот близо до складовете. Той твърди, че заедно с пожарникарите стигнал с колата си до пострадалите. Минал по черен път през полето, който, по негови думи, не бил отцепен. Не бил и обезопасен, за да не стигне огъне до първите къщи на гара Елин Пелин, твърди той.
"Карайки през полския път, стигам до пожара. Виждам, че няма никакви власти, продължавам напред, за да видя дали нещо се случва. По-напред, за учудване, нямаше и по-напред. Завивайки надясно към главния път, заедно с пожарникарите, се озовахме при доцента и дъщеря му, които лежаха на пътя", разказа Кирил Тодоров.
"Небивалици, защото ние бяхме преди него и го видяхме, че той идва. Фактът, че момичето, нека той да си спомни, че момичето е било на носилка, нали само по себе си говори, че някой се е опитал да го спасява", категоричен е Стоян Стоянов - началник смяна РС ПБЗН.
Пожарникарите казали на мъжа да откара с колата си доц. Шишков до линейката и продължили с носилката и дъщеря му. Други от екипа им през това време спрели огъня, който бил на път да тръгне през полето към населените места.
"От хвърчането на фойерверките се подпалиха тревата, която вече може да влезе пожар в съседни обекти, в населеното място. Колегата водачът започна да гаси тревата", заяви Георги Георгиев началник смяна РС ПБЗН.
На терен времето тече по различен начин, казват пожарникарите, разказ, събран сякаш в миг - миг на борба, риск и надежда, защото за тях стореното е просто дълг.