За динамиката на политическите процеси в България е добре, че знаем кога е датата на поредните парламентарни избори. Това дава някаква яснота и значение, защото в някакъв момент ще се носи отговорност как се упражнява държавната власт, да се надяваме от редовно правителство, а не от служебно такова, с което да бъде даден тласък на Закона за държавния бюджет, който е много важен за това как ще се харчат парите на данъкоплатците. И съответно дали България ще има воля да се приближи към Еврозоната или не. Дали ще бъде попълнен състава на голяма част от конституционно установените органи и регулатори.
Това обясни пред “Фокус" Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според него в момента се наблюдава празно пространство и време, в което популизмът взима връх. "Популизмът е краен и поставя под съмнения основни ценности, които след края на тоталитарния период хората в ляво, и в дясно, и в патриотичния спектър и в популисткия не са подлагали под съмнение. Този период показва една незрялост и странен хъс на избирателите, които даваме мандат на подобни политически нищожества, прощавайте за това".
Гражданските организации и ролята им на една естествена критична опозиция: "Няма множество модели, с които те да съществуват, сега е възприет такъв, в който всеки български гражданин или няколко лица могат да регистрират сдружение или фондация, с което да заемат някаква част от обществения живот, да бъдат коректив на властта или да постигнат свои, важни за себе си цели. Българската държава от 1947 до 1951 г. реално конфискува имуществото на всички граждански организации тогава, първо с един Закон за свободата, абсолютно всичко, което може да се отнеме като спестявания и материални активи на българските сдружения и фондации е взето.
И последно със Закона за държавния бюджет 1951 г. се отнема до стотинка абсолютно всичко. 90-те години не е извършена качествена реституция и първоприемство по царско време на сдружения и фондации. Ако това беше направено, ако имаше публичен фонд, в който биха влезли тези средства и те се разпределяха на конкурсен принцип чрез Закона за юридическите лица с нестопанска цел, можеше да имаме “България за България". Тези публични средства да се харчат от българските граждани, които да бъдат коректив на властта и да постигат свои важни, значими цели", посочи Иван Брегов.
“Анализът ми показва, че не е реституирана голяма част от имуществото, което е конфискувано от българската държава 1947-1951 г. И не е намерен механизъм, с който цялото това имане да бъде претворено в един публичен фонд, с който да се финансират на конкурсен принцип българските неправителствени организации. В настоящия момент има текстове в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които дават тази възможност, но твърдо дълго лутане - повече от 2 години в комисиите на НС и на определени заседания на този Граждански съвет не доведе до това да има реален способ, как чрез държавния бюджет да се гарантира минимално финансово участие на държавата в тези процеси.
Моделът “България за България" е бил исторически възможен, възможен е и до ден-днешен, но той така или иначе не се е проявил. Не трябва да забравяме, че който прави опит да ограничи правото на сдружаване, влиза в конкретен сблъсък с две конституционни закрепени ценности. Едното е гражданите да задоволяват своите потребности както намерят за добре, както искат да се обединяват - политически формации, граждански сдружения и формации. Това влиза пък в противоречие с правото ни на свободно мислене и убеждение, което никой не трябва да ни отнема чрез законови действия като български граждани", отбеляза експертът.
По думите му на преден план се извеждат силови похвати, размахването на забрани пред обществото ни, които влизат в сблъсък с фундаментални порядки след Втората световна война. "Изкарването на списъци с учители, които да бъдат обявени за вражески елемент, пък е признак на тежък фашизъм, който не трябва да допускаме да бъде приемлив за нашето общество и трябва да се противопоставяме докато можем. Моделът “България за България" е изгубен безвъзвратно, защото се е изгубила солидарността помежду ни, която може да има институционален придатък, някакъв формат, в който да бъдат въвлечени голяма част от хората. Царският български елит, когато е оставил имуществото си, държавата е издавала укази и закони, с които е приемала това богатство.
След това е правила възможното да се ползва от всички. Можеше този модел да бъде съхранен и доразвит, с което да се възпита един особен тип култура на солидарност при публични правила, ясни и достъпни за всички как да се случва. Сегашните първенци в голямата си част не постъпват така.
В основата на публичния политически живот трябва да бъдат неща, които нашите представители в Народното събрание искат да постигнат заедно, въпреки политическите боричкания помежду си и неща, които никога не бива да допускат, и съответно да сложат ясни граници, с кого, за какво не биха преговаряли. На Запад и политическите врагове се съюзяват върху празния националистически елемент, който опошлява политическата среда, мисля, че това е твърде важно", заключи Иван Брегов.