Президентът може да бъде проактивен, може да бъде и пасивен. Там, където е преценил, че може да е активен, той реагира, както беше с Горица Грънчарова-Кожарева.
Димитър Главчев запази структурата на правителството, иначе трябваше да поиска Народното събрание на я промени. Малко вероятно е да се окаже, че няма кой да замести премиера, ако той и финансовият министър са извън страната.
Това заяви доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, в ефира на бТВ.
От 1991 до 2023 г. ролята на президента е била изключителна – той е избирал министър-председателя до министъра на културата и спорта в служебния кабинет. След промените в Конституцията вече служебен кабинет се формира по нов начин. В Комисията по конституционни въпроси казвахме, че списъкът с възможни министър-председатели е кратък, посочи преподавателят.
„Увеличаването на броя дни, в които управлява служебното правителство, е в резултат на политическата криза, в която сме. Ограничаването на правомощията на президента не преодолява тази криза, а я задълбочава. Няма значение обаче броят дни, в които управлява служебния кабинет, той не формира мнозинство в парламента. Важно е какво е свършил този кабинет”, каза още тя.
„Днес ни очаква полагането на клетва в Народното събрание. Процедурата ще бъде кратка, така че не се очаква дълго заседание, освен ако някоя парламентарна група не направи декларация. До четвърти септември народните представители са във ваканция, освен ако не се направят консултации през комисията по европейски въпроси във връзка с номинацията на еврокомисар.”, обобщи доц. Киселова.