"Не виждам какво би се случило, така че да не бъде избран номинираният Борислав Сарафов за главен прокурор. Историята показва, че са възможни подобни промени. През 1998 година президентът Стоянов отказа да назначи Бойко Рашков", каза журналистът от "Капитал" Йово Николов в интервю пред БНР.
"Сменен беше ВСС и бе избран Никола Филчев. Последиците не бяха добри, защото Филчев се оказа спорна и радикална фигура с основен принос за сегашната ситуация в съдебната система", аргументира мнението си той.
И допълни:
"Надявам се, че има достатъчно механизми Сарафов да не бъде избран и ще трябва мобилизация на всички органи, които имат отношение към назначаването. Мобилизация означава, че дори и да се спазва буквата на закона, все пак има морални норми, които ние сме загърбили пред последните 30 години и трябва да се спазят, за да върви това общество напред."
Той коментира изказването на прокурор Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите, че всички други са виновни за настоящата ситуация, но не и прокурорите.
"Подозрителен съм, когато трудови колективи обясняват ситуацията около себе си и дават или не дават подкрепа за някого. Знаем, че прокуратурата е йерархична структура и хората в нея са зависими от техния началник, така че тези коментари са малко подозрителни", посочи журналистът.
Йово Николов изрази и съмненията си, за договорки в НС и търговия за определени хора, които трябва оглавят регулатори и други институции.
Кое налага бърз избор на главен прокурор от този ВСС, "ако приемем, че Сарафов се справя добре с функциите на главен прокурор, защо да не се изчака промяната на ВСС".
"Това, което съзирам в бързането е, че прокурорската квота във ВСС са близки до един политик. Не може да искаме да имаме правосъдие, когато издигаме за главен прокурор такава спорна фигура", коментира журналистът от "Капитал".