Причините Народното събрание да не излъчи председател вече 9-о заседание, първо по ред, най-общо са две - едната е по-комплексна, другата е по-конкретна. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" политологът доц. Иво Инджов.
"По-комплексната е задълбочената фрагментация в този парламент, като най-силните не са толкова силни, колкото бяха преди 4 години. Възможни са всякакви комбинации, въз основа на противопоставянията през последните години, червените линии, които партиите са начертали и междуличностните противоречия. Това създава един фон, на който трудно може да бъде избран председател на парламента. И би следвало този въпрос вече отдавна да е решен, още повече, че няма много сериозни идеологически различия в някои от партиите.
Втората причина са нескопосаните промени в Конституцията в частта за служебното правителство, които обвързаха фигурата на председател на парламента като възможен служебен премиер. Повечето политически сили виждат този председател като потенциален служебен премиер и това изключително много затруднява процедурата", коментира доц. Инджов.
“В момента се правят различни опити за договорки за правителство, но има различни препъни камъни и не е редно първо да се договаря правителство, а след това да се избира председател на парламента. Нормалната практика е да функционира парламента, пък ако искат да се договарят за правителство 3-4-6 месеца. При българските условия това не е възможно, но има страни като Белгия, която е била 600 дни без редовно правителство, но под една или друга форма функционира и управлението на страната, функционира парламента, водят се преговори, консултации. Това е логическият път за осъществяване на политическия процес на едни избори, а не обратно - първо да се договорим за правителство, а после да сложим там някъде, да наредим в пъзела и председател на парламента", подчерта анализаторът.
По думите му след като 9 пъти се прави първо заседание на парламента и не могат да изберат председател на парламента, по-добре да се отива на избори с всички неудобни страни и въпросителни около един такъв изход от кризата.
Въпреки че според него е напълно възможно днес да има успех: "В краткосрочен план ще бъде постигнат някакъв компромис. Сегашната ситуация почти никого не устройва, а в по-дългосрочен план има имиджови щети. Ще бъде избран председател на парламента, може и редовно правителство за няколко месеца да имаме, но това не решава политическата криза. Тя ще се реши, ако сегашните партии премислят къде се намират и за какво са в политиката. Или ако се появят нови политически субекти, тук не казвам добри или лоши, които да върнат интереса на българите към политиката, да гласуват повече хора, или пък да има партия, която категорично, ясно да увлече избиратели, да се сформират работещи мнозинства и да не ставаме свидетели на такава парламентарна безпомощност, гарнирана с рязък упадък на политическия език, но това е тема за отделен разговор".