"Алфа Рисърч": 39% одобрение за кабинета "Желязков", ако изборите са днес- ГЕРБ-СДС с 26%, ПП-ДБ-13,4 %

Непосредствено след гласуването на кабинета „Желязков“ Алфа Рисърч измери стартовите нагласи към трудно сформираното редовно правителство и потенциалната му обществена подкрепа в сравнение с парламентарно излъчените кабинети през последните 15 години.

Прекратяването след седем поредни избора на политическата криза и отпушването на хоризонта за преследване на по-дългосрочни обществени цели обуславя добри стартови позиции на кабинета „Желязков“, макар и в настоящата сложна коалиционна формула. Личните рейтинги и електоралната подкрепа остават близки до регистрираното на последните избори, което допринася за усещането, че при липсата на алтернатива, тежките решения и компромисите от страна на политиците са оправдани.

Обществените нагласи очертават следната картина:

Съставянето на редовно правителство е предпочитаният вариант пред поредни предсрочни избори. Честите извънредни парламентарни избори през последните няколко години и невъзможността те да разрешат политическата криза у нас са убедителен аргумент в полза на търсенето на различно решение. Друго основание за него е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите. Затова отчитайки настоящата ситуация и възможности, 69% застават зад опцията „редовно правителство“, а изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от пълнолетните българи. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.
Позитивен стартов рейтинг на кабинета „Желязков“. Първоначалните оценки за него са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни. Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%). Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на ДПС – ДПС (на А. Доган). Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на МЕЧ и ПП-ДБ. За първите водещ е изначалният радикализъм към ГЕРБ, а за вторите – освен различията с ГЕРБ по редица въпроси, се добавя по всяка вероятност и провала на коалиционните преговори.
Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%, тепърва им предстои да си изградят мнение за него. Това е ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен. По-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Р. Желязков е политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и симпатизантите само на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков.
Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. Една от предпоставките за този развой е, че това е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години. Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, вкл. ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни.
При доверието към политическите лидери и електоралните нагласи няма сериозни размествания и промени. Подредбата на основните политически играчи повтаря тази от последните избори. В този смисъл евентуални избори не биха променили съществено ситуацията, но със сигурност биха спомогнали за задълбочаване на общественото разочарование от политиците.
ГЕРБ запазват лидерските си позиции, на значителна дистанция пред останалите партии, с подкрепа от 26.0%. Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие, като регистрира ръст в позитивните оценки (от три процента) и спад в негативните (от два процента), достигайки до доверие от 24.4%, но и все още значително недоверие от 49.4%.

Продължава оспорваното съперничество за второто място между ПП-ДБ с 13.4% и Възраждане с 13.1%. Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Кирил Петков има 10.4% доверие срещу 68.4% недоверие, а Асен Василев – 10.3% доверие срещу 68.2% недоверие. От коалицията Божидар Божанов се позиционира с относително най-високо одобрение - 12.2% срещу 38.6% неодобрение, но и с висок дял на хората без мнение. За Атанас Атанасов балансът е негативен в съотношение 9.6%:51.9%. Лидерът на Възраждане отчита минимален ръст в позитивните, но и в негативните оценки и като резултат негативен баланс в съотношение 16.8%:55.9%.

Четвърти се позиционира ДПС – Ново начало с 10.8% подкрепа, а лидерът му Делян Пеевски продължава да се ползва с одобрението на 5.8% от пълнолетните българи и да консолидира високо неодобрение от 79.9%. Основните конкуренти в лицето на ДПС – ДПС са със 7.5% електорална подкрепа, а Ахмед Доган има 6.2% позитивни и 67.1% отрицателни оценки.

БСП и ИТН като участници в управлението, също стабилизират позициите си. БСП запазва подкрепа от 8.0%, а лидерът Атанас Зафиров – 12.5% одобрение срещу 42.3% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 6.2%, а отношението към Слави Трифонов има позитивен тренд и е 15.0% положително срещу 44.3% отрицателно.

МЕЧ запазват мястото си в парламента с 4.0%, а лидерът Радостин Василев остава все още по-слабо разпознаваем с 9.0% позитивни и 47.8% отрицателни оценки.
Националното проучване на Алфа Рисърч показва, че кабинетът „Желязков“ започва работа с добри стартови позиции. На този етап обаче те отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери. Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 година, което е успяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца.

Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 15 - 20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.