Цените у нас могат да бъдат регулирани с прилагането на икономически мерки, а не чрез наказателни и административни мерки. Това коментира в ефира на Дарик икономистът Румен Гълъбинов. По думите му през последните месеци у нас се създава ситуация, в която производители и търговци бързат да се презастраховат, като вдигат цените, тъй като не знаят какво ще се случи след няколко месеца. Според него е необходимо прилагането на чисто икономически мерки за натиск на цените.
Държавата е предприела правилна стъпка с новия закон за въвеждане на еврото и засилен контрол върху цените, но предизвикателствата пред българската икономика остават, каза Румен Гълъбинов, като очерта ключовите проблеми и възможностите, които стоят пред страната.
Дългата верига на доставките оскъпява храните
По думите на Гълъбинов новите правомощия на държавата за контрол на цените трябва да се прилагат внимателно и аргументирано.
„В България имаме една много дълга верига на доставки, особено в сектор храни. Често стоките поскъпват с 30-50% не заради добавена стойност, а защото преминават през твърде много ръце – купувачи, прекупвачи, преопаковачи.“
Той призова за оптимизация на процеса и по-балансирани цени. Освен това Гълъбинов подчерта, че местното производство на храни не е достатъчно конкурентоспособно, което увеличава зависимостта от внос.
Намалено ДДС за храни и лекарства – неизбежна стъпка?
Икономистът посочи и друга важна реформа – въвеждането на по-ниска ставка ДДС за храните и лекарствата.
„България е единствената държава в ЕС, в която храни, лекарства, цигари и алкохол се облагат с еднакво ДДС. Това по никакъв начин не мотивира обществото да живее по-здравословно.“
Той призова намалението да бъде включено в бюджета за следващата година, подчертавайки, че във всички страни от еврозоната съществува подобна практика.
Еврото няма да е виновно за инфлацията
Относно страховете за покачване на цените при смяната на лева с евро, Гълъбинов е категоричен:
„До сегашният опит показва, че и без еврото имаме поскъпване на стоките.“
Като основни причини той посочи проблемите във вътрешната икономика – дългите вериги на доставки, високото ДДС и недостатъчното местно производство – както и външни фактори като мита, международната търговия и военни конфликти.
По думите му въвеждането на еврото ще донесе бързи и осезаеми ползи:
„Още в първите месеци ще усетим ефекта на спестени транзакционни разходи, улеснени парични преводи и по-добър достъп на българския бизнес до европейския финансов пазар.“
Външни фактори – мита и конфликти
Икономистът предупреди, че новите мита на САЩ върху европейски стоки ще доведат до глобално поскъпване на търговията.
„Увеличението на разходите в международната търговия винаги се пренася към крайния потребител.“
Той допълни, че и непредсказуемите военни конфликти оказват пряко влияние върху цените на борсовите стоки.
Бюджетът остава под контрол, но разходите трябва да се пазят
Гълъбинов успокои, че дефицитът засега не е проблем:
„Все още е под 2% на полугодието при лимит от 3% – спокойно, да не преувеличаваме.“
Той обаче предупреди, че основното предизвикателство е да се удържат разходите до края на годината и да не се прибягва до излишна актуализация.
В проекта за следващия бюджет икономистът вижда нужда от три ключови неща:
Намаление на ДДС за храни и лекарства;
Реформа и преструктуриране на икономиката с цел привличане на инвестиции;
Максимално усвояване на европейски средства, включително по Плана за възстановяване и новите програми за превъоръжаване.