Шофьори карат изцяло на сляпо нощем заради липсата на хоризонтална маркировка по огромни участъци от шосета и дори магистрали, пише „Телеграф“ след проверка.
Осеви и странични ивици масово липсват по третокласната пътна мрежа и е по-скоро изненада, ако там се намери дори и остатъчна маркировка.
Положението с първи и втори клас пътища обаче не е по-добре. Експеримент по маршрута София - Априлци, Ловешко, през нощта показа, че за целия пробег от близо 200 км по комбинация от всякакъв клас пътища маркировка има по едва около една трета от разстоянието. На места личи средна разделителна ивица. Почти никъде не са поставени крайни линии, а водачите разчитат само на фаровете си, за да се ориентират къде свършва пътят и започва банкетът. Най-шокиращ е фактът, че маркировка няма дори и по втората най-натоварена у нас магистрала - „Хемус“. Проблемът отдавна е посочен от експертите в бранша на пътната безопасност, но положението не се променя вече десетилетия.
„Най-тежко е положението в Северозападна България, където цели участъци сякаш никога не са виждали машина за полагане на маркировка. Първокласната мрежа е в плачевно състояние, а при второкласните и третокласните пътища често няма нито маркировка, нито дори асфалт“, коментира Диана Русинова, шеф на организацията за пътна безопасност „Европейски център за транспортни политики“.
Според нея сигналите за липсваща маркировка са стотици, но нищо не се променя, а държавата не осъществява контрол върху фирмите, натоварени с тази дейност. Критични са областите Плевен, Враца, Монтана и Видин.
„Обяснението на АПИ е все същото – липса на средства. Но как да обясним на близките на загинал в катастрофа, че държавата „нямала пари за маркировка“? Как да очакваме разбиране от хората, когато точно маркировката може да е спасила нечий живот?“, каза Русинова.
Според нея точно днес, когато България вече е в Шенген, Северозападът е ключов транспортен коридор с много натоварен трафик за и от Дунав мост 2. „И вместо да посрещне тези предизвикателства, регионът е оставен с пътища, които не отговарят на нито един стандарт – без маркировка, без знаци, без поддръжка“, каза още експертът. От пътната агенция обясниха за „Телеграф“, че плачевното състояние на маркировката по „Хемус“ е временно явление. След Деня на Съединението на 6 септември е предвидено да стартира ремонт на участъка от изхода на София до село Яна. Отсечката е в недобро състояние, признават от агенцията, откъдето обещават до зимата участъкът да е с нов асфалт и маркировка.
До края на септември пък ще бъде поставена маркировка и по другите участъци от аутобана, обещаха още от АПИ.
Нова маркировка ще има и по първокласния път София - Варна в Ловешко и Севлиевско.
Там липсата на маркировка е заради текущ ремонт, при който се предвижда по цялото продължение на пътя да бъдат поставени гъвкави разделители с цел възпрепятстване на изпреварванията в опасни участъци и превенцията на челни удари. Това трябва да се случи до края на месеца.
„Агенция „Пътна инфраструктура“ възлага с приоритет полагането на маркировка на участъците от републиканската пътна мрежа, на които е приключил основен ремонт, текущо или превантивно поддържане. По отношение участъците, в които не са извършвани ремонти, приоритетно се полага маркировка на отсечките с концентрация на пътнотранспортни произшествия и автомагистралите“, заявиха още от агенцията. Пътната маркировка не е просто естетическа добавка, а има огромна роля за безопасността на движението. Това каза за „Телеграф“ Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.
„Тя подобрява видимостта и има превантивна стойност. Без нея водачите нощем дори и с фарове не могат отдалеч да видят какви завои, виражи и особености предстоят по пътя, което увеличава риска от загуба на контрол над автомобила“, добави експертът. „Но сега е още лято. Представете си какво се случва през есента, когато пътищата са мокри и започнат мъглите. Без маркировка водачите просто карат на сляпо“, поясни Георгиев, според когото липсващата маркировка е една от основните причини за самокатастрофирания с напускане на пътното платно.
„Разбира се, след това катаджиите идват и правят заключението „несъобразена скорост“ и никой не пита АПИ кога за последно там е поставена маркировка“, завърши експертът.