Спад от 33% в строителството през първото тримесечие отчете националната статистика. На фона на тези данни се довършиха няколко мола и офисни сгради, жилищното строителство остава в долна мъртва точка, а пък около административните сгради има телени огради и черни пътища. Строителният сектор все още не е достигнал точката на изплуване от кризата, надеждата на фирмите е в търговете по европейски програми, които да оживят и други проекти. По тези теми разговаряме с инж. Светослав Глосов, управител на строителна компания и кандидат да оглави Камарата на строителите в България като наследи на поста досегашния председател Симен Пешов, който няма да се кандидатира за трети мандат.
- Кой от сегментите в строителството пострада най-много в кризата досега?
- Най-сериозен е спадът в жилищното строителство и съответно в административно-битовото, което има своята логика. През 2008 г. след този бум, когато всички се втурнаха да строят жилища, имаше добро кредитиране на жилищното строителство и то достигна до нива, които едва ли в следващите години ще достигнем. Спадът в момента е над 60%. Предполагаме, че може при обратния процес да се наваксат 30-40% от загубения ръст или 60-80% от достигнатото през 2008 година, но в продължение на години.
- Данните на НСИ за първото тримесечие показват спад от 33%, все още не са обявени цифрите за периода април-юни. Няма ли вече оживление сега, в началото на лятото или сезоните отдавна нямат тази роля?
- Да, последните години сезоните не оказват голямо влияние. Строи се целогодишно. Но по-сериозно съживяване на строителството през второто тримесечие няма. Има незначително раздвижване на пазара на жилища, но предимно се търсят жилища пред завършване или вече построени. Все по-трудно хората рискуват да купуват жилища „на зелено”. Може би има покупки, но това са на т. нар. топ места или пък са на строители с изграден авторитет.
- Какво се случва в цените с днешна дата? Има прогнози на инвеститори, че в момента сме във фазата точно преди имотите да достигнат ценовото си дъно...
- Цените, смятам, че са достигнали своя минимум и едва ли биха падали повече. Това си има своята логика. Всички строители, тези които спазват законите, не могат да крият приходи или да си понижават разходите. Цените на материалите започват постепенно да се връщат нагоре, така че няма логика от гледна точка на строителната себестойност те да спаднат значително под сегашните нива. А пък самата цена на жилищата се определя не само от строителната стойност. Много често се казва, че едно жилище струва 300-400 евро на кв. метър, а пък се продава за 800 евро на кв. м. Това изобщо не е вярно! 300-400 евро без ДДС е чистата себестойност. Тук се добавя цената на земята или обезщетението на собственика, което се движи средно около 30%, добавя се и цената на проектиране, на надзора, на довеждащата инфраструктура, разрешението за строеж, което не е малко – 6-7 евро на кв. м, а в София- 12-24 лева в зависимост от района. Така че реално се получава 600-700 евро себестойност на жилището. Ново строителство под тази себестйност, според мен, е ненормално или е свързано с по-лошо качество или нещо скрито като разходи. Като общо печалбата, която са си заложили предпримеачите, е друго нещо и не го коментирам. В крайна сметка аз представлявам строителите, а не предприемачите.
- От ваша гледна точка къде сме спрямо кризата?
- Не бих казал, че сме започнали да изплуваме. Още сме в кризата. Нашите надежди за излизане от нея са проектите по европейските програми - основно по Оперативна програма „Транспорт”, мерките за селскостопанските райони – за благоустрояването на населените места и изграждане на пречиствателни станции, програмите в екологията, със средства по които могат да се изграждат сметища и по-големите пречиствателни станции. Нашата надежда е там. Сигурно покрай проекти по европейски програми ще се развижи административното и жилищно строителство донякъде. Фирмите, започвайки да работят, ще строят офиси, ще има по-добри възнаграждения на хората, които ще искат да си купят жилища. Така че покрай тези големи проекти, ще тръгнат и други обекти.
- Има ли вече раздвижване около започнати преди кризата, но замразени после обекти?
- По принцип се забелязват жилищни сгради, които стоят незавършени и си личи, че не се работи по тях. Мисля, че в градовете този проблем ще се изчисти, но просто няма да се започват нови. Но ако отидете в Банско или по Черноморието, където може да се видят много такива сгради, няма яснота за тяхното бъдеще. Но там проблемът е в местните управи, които допуснаха презастрояване.