Протестите около строителството на високи сгради в София, а именно в района на булевардите „България” и „Гешов”, както и на други места, рефлектираха върху обмисляните от Столична община и НАГ промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за застрояване и устройство на Столична община (ЗЗУСО). „Възникналата в последно време ситуация от поредица искания за високи сгради, които започват да се появяват хаотично в града, ни ангажира да направим такива промени, с които да създадем ясни регламенти къде може да се изгради бъдещето сити на София”, каза главният архитект на София Здравко Здравков по време на дискусия за бъдещите промени на нормативните актове.
Целта на промените е също така да се затворят законовите вратички, които дават възможности с формално нарязване на урегулирани поземлени имоти да се използват максимални параметри на имотите като плътност и интензивност. „Какво виждате възможностите, които даде случаят НИКМИ на булевардите „България” и „Гешов”, да се нареже формално един имот, да не се спазват показатели като плътност и интензивност, да се използва вратичката, която дава параграф 2, ал.9 от ЗЗУСО да не се спазват параметрите за зоната за обществено обслужване, ни изправя пред ситуация, в която трябва да отговаряме на хората защо някой там иска да стори 43-етажна сграда.
Категорично ще има ограничение на височината на новите сгради. Трябва да има ясни правила и регламенти, които да важат за всички”, каза главният архитект на столицата.
Три зони ще бъдат създадени в София, в които ще има възможност да се реализира неограничено строителство като височина. Първата е от 7-ми километър посока Искър, около Цариградско шосе. Втората е в западно направление – продължение на бул. „Царица Йоана” с Околовръстен път. Там също има възможност за бъдещо сити, тъй като след продължаване на метростанция Люлин по бул. „Царица Йоана” до Околовръстното шосе ще може да се развие бъдещето сити. Третата зона е в района на Централна жп гара.
„За останалите зони слагаме кота корниз от 75 метра, а за комплексните градски центрове даваме възможност за сгради до 125 метра. Има известно условие, а именно Общинският съвет да дава възможност за издаване разрешение за строеж на сгради над 75 метра, т.е. контролът на Общинския съвет за високото строителство да бъде пълен”, допълни арх. Здравков.
Какво ще стане с вече стартиралите процедури за високи сгради, зависи от решението на законодателя. Предложението е тези сгради, за които има допуснати процедури по изработване, да бъдат завършени по досегашния ред. През 2007 г. ЗЗУСО въвежда изключително тежки рестрикции и дава възможност само за тези сгради, които имат строително разрешение да бъдат по досегашния ред.
Що се отнася до казусът с небостъргача в Стрелбище, но „категоричното ми желание е градинката да остане част от зелената система на града”, заяви главният архитект на София. По отношение на 77-метровата сграда на ул. бул. „България” на ъгъла с ул. „Борово”, то тя не е небостъргач. „Най-високата сграда в София преди години беше хотел „Родина” – 104 метра и след това сградата на КНБС на площад „Македония”, която е с височина 99 метра. Характерната височина на високото строителство в жилищните комплекси на сгради от 20-22 етажа е около 75 метра. Така че тази сграда не може да се нарече небостъргач”, обясни арх. Здравков.