Пазарът на недвижими имоти, особено в частта жилища през последните години се развива доста бързо. Ако се гледаме броят сделки – да, те са налице и се отчита ръст спрямо предходните години след кризата. Ако обаче го сравняваме като брой инвестиции и наличие на купувачи, то той е доста зле. „Инвестициите са в катастрофално положение в сравнение с 2007 г. Тогава ръстът на преките чуждестранни инвестиции в страната надхвърли 9 млрд. EUR. През 2017 г. цифрата е около 700 млн. EUR, което значи че имаме намаляване около 18 пъти на чуждите инвестиции”, казва Орлин Владиков, бивш председател на Национално сдружение „Недвижими имоти” и собственик на агенция „Орвитекс”.
Анализът на чуждите инвестиции през 2017 г. показва, че преобладаващият характер на чуждите инвестиции са заемни средства на фирмите майки, които дават пари на дъщерните дружества, опериращи в България –
Мнозина определят сегмента на новото жилищно строителство едва ли не като днешния локомотив в сектора на недвижимите имоти, което безспорно поражда и доверие към сектора. Последното обаче се дължи на факта, че 3-4 години, а може би и повече новото строителство не съществуваше. „В следствие на кризата много от строителните замразиха проектите или не планираха в обозримо бъдеще инвестиции в ново строителство. Това доведе до търсене на пазара на нови жилища, но нямаше предлагане на нови жилища, каквото имаше 2010 г. В началото на 2016 г. и през цялата 2017-а на пазара се появиха нови обекти, увеличи се броят на разрешителните и това беше поводът за доза оптимизъм особено в по-млади колеги и за изводи, които се разминават с реалността”, обяснява Владиков.
До голяма степен се спекулира и с темата относно повишените изисквания на купувачите. „Те не са по-взискателни. Те стават по-взискателни по отношение на определени сегменти или определени елементи от собствеността, но нямат цялостен поглед и не са взискателни докрай. Призив: Купувачи когато купувате се интересувайте от платоновото развитие на населеното място, от развитието на квартала, проучете какви са прогнозите за развитието на комуникациите – ще имате ли парно, газификация в обозримо бъдеще, какво е състоянието на инфраструктурата, когато си купувате имоти в покрайнините”, съветва Владиков.
Темата за това ще имали и кога нова криза в сектора на недвижимите имоти продължава да е актуална и да вълнува участниците на пазара. „Не бих искал да бъда лош пророк, но имам сериозни опасения от нова имотна криза, която може сериозно да се отрази на българския пазар” предупреждава Владиков. Тя може да дойде по няколко начина. Първият е от страна на банките, които либерализираха кредитната си политика по отношение ипотечните заеми. Също така висок е и процентът на кредитополучателите, които вземат заеми срещу ипотека на недвижим имот без да оценят реалните си възможности. По този начин те създават предпоставка след време тази имоти да бъдат прибрани от банки и да се стигне дотам, че вторичното предлагане на голям обем имоти от страна на съдия изпълнители и банки да дестабилизира пазара на имоти.