Първата мисъл при вида на стара сграда е тя да бъде разрушена. И естествено това е най-лесното нещо. Старите конструкции, като например тези от началото на миналия век, обаче са доста устойчиви. Доказали са го във времето. Необходимо е само да бъде вплетено настоящето в миналото – нещо, което е истинско предизвикателство за всеки архитект. Именно това е успяла да направи Ингрид ван дер Хейден със старото локомотивно депо на холандския град Тилбург. Сградата е построена през 1930 г. Днес тя е известна като библиотека LocHal. Място, в което не само може да прочетете книги, но и да се срещнете с приятели, колеги, да се усамотите, да работите.
„Сградата е така направена, че хората в нея не само да четат, но и да могат да разговарят. Това е свързано с откритостта ѝ. Посетителите идват тук. Срещат се с нови хора и идеи. Откриват нови визии или научават нещо ново- Играта с откритостта и възможностите за достъп до знания беше много важна част от архитектурния замисъл”, казва пред Deutsche Welle архитект Ингрид ван дер Хейден.