До началото на XXI-ви век почти всяка страна в света беше въвлечена в състезанието за изграждане на най-високите и грандиозни небостъргачи. В същото време някои държави изградиха толкова много високи сгради, че силуетите на големите им градове се превърнаха в колекции от най-невероятните кули.
Небостъргачите са далеч по-стари, отколкото много хора си мислят. Кули и високи конструкции са били издигани в продължение на много векове (и дори преди новата ера), но са били използвани като обекти за наблюдение, фарове или като невероятни храмове или гробници. Тези архитектурни шедьоври, които сме свикнали да наричаме небостъргачи, се появяват много по-късно, преди малко повече от 100 години. През това време се разработи специална система за класификация на високи сгради, която помогна да се определи към какъв тип високи обекти принадлежат, защото съществува спор за това каква сграда може да се нарече небостъргач.
Съвременните хора поставят знак за равенство, когато става дума за висока сграда, кула, небостъргач, супервисока сграда. Но това не е съвсем правилно. За да се нарече една сграда небостъргач, трябва да са изпълнени редица условия, които определят този тип сграда. Според градоустройствените разпоредби конструкцията на небостъргача трябва да бъде самоносеща, без използването на допълнителни кабели или опори за поддържане на конструкцията във вертикално положение. Освен това височината на небостъргача трябва да надвишава 200 метра (преди това беше 150 м), а също така поне 50% от общата разгъната площ на сградата трябва да е с жилищно предназначение. Това е голямото предимство на подобни съоръжения, тъй като в ерата на тоталната урбанизация стана възможно да се настанят възможно най-много хора, нуждаещи се от жилище на възможно най-малък парцел. И не някъде в предградията, откъдето ще ви отнеме поне час и половина придвижването, за да стигнете до работа, а в центъра на големите градове, тъй като в най-популярните квартали все още се строят небостъргачи.
Ако построената сграда не отговаря на поне едно от горепосочените изисквания, тогава тя се нарича кула. Това могат да бъдат офис сгради и всякакви инженерни съоръжения, включително наблюдателни, радио- и телевизионни кули или бизнес, търговски и развлекателни центрове, дори ако тяхната височина достига прекомерна цифра, но тези обекти вече не се наричат небостъргачи.
Съществува абсолютна дефиниция за това какво трябва да бъде „висока сграда“. Обикновено това определяне е субективно и се разглежда според:
* заобикалящата среда (ако за малко населено място 16-етажна сграда се счита за многоетажна сграда, то в Ню Йорк или Хонконг дори обект с височина 200 метра няма да бъде веднага забелязан);
* пропорциите на архитектурния обект. Има много сгради, които не са особено високи, но имат доста "стройно" излъчване, което създава впечатление за висока сграда. В същото време мащабни обекти, които имат огромна площ, но не са достигнали поне 50 метра височина, не се считат за високи;
* използване на технологии, подходящи за изграждането на високи сгради. Обикновено те се използват за изграждане на небостъргачи и кули.
Съществува Съвет за високи сгради и градски местообитания (CTBUH). Той е разработил международни стандарти, които определят статуса на високата сграда. В момента CTBUH е арбитър при определянето на рекордите и присвояването на титлата - „Най-високата сграда в света“. Според тези стандарти всички сгради, чиято височина надвишава 100 метра, се наричат високи. Те, от своя страна, се делят на „супервисоки” (височината им варира от 300 до 599 метра) и „мегависоки” – това е сграда/съоръжение с височина над 600 метра.
CTBUH е създала онлайн база данни The Skyscraper Center, според която над 200 супервисоки структури (включително 91 надвишаващи 400 метра) и 9 мегависоки структури (включително радиостанции) са построени днес на планетата.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК