През последните месеци сериозно се дебатира въпросът от 1 януари 2014 г. сградите да бъдат проектирани по Еврокод 8. Той беше въведен в България през 2012 г., но се даде двугодишен гратисен период, в който проектантите да успеят да се запознаят с него и да проектират по посочените там изисквания. В началото на декември 2013 г. в Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) се проведе разгорещен дебат между представители на министерството и браншови организации. Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) настоява за удължаване на гратисния период с още две години. Представителите на МИП предлагат той да бъде едногодишен, като в тази 12 месеца частните инвеститори да ползват националните норми за сеизмичност, а държавните да прилагат европейските по Еврокод 8. Какво ще е решението ще стане ясно в началото на 2014-а.
Защо две години не стигнаха на българските проектанти да се нагодят към европейските норми и основното, което вълнува гражданите – с колко ще поскъпне новото строителство? На тези въпроси потърсихме отговор от проф. Светослав Симеонов – директор на Национален институт по геофизика, геодезия и география.
- Проф. Симеонов, ще бъде ли удължен гратисният период, според Вас?
- Моето предположение е, че срокът ще бъде удължен с още една година. Логиката на подобен ход е, че все още проектантите не са подготвени достатъчно добре. Другата логика е, че строителството най-силно беше засегнато от икономическата криза и удължаването на гратисния период ще облекчи процеса на възстановяване.
- Възниква въпросът, след като две години не са били достатъчни, каква е гаранцията, че за една година българският проектант ще успее да се запознае в детайли и да започне да прилага успешно разпоредбите, посочени в Еврокод 8?
- Според мен трябва да се направи последен жест с цел по-лесно излизане от кризата, тъй като не е тайна, че при проектиране по Еврокод 8 има известно оскъпяване на строителството. Няма точни разчети, но се говори за 20-25%. Един от мотивите на КИИП за удължаване на гратисния период с две години е именно това – да се облекчат условията за излизане от кризата в строителството.
- Увеличаването на цената на квадратен метър застроена площ как се определя?
- Както вече казах, няма направени точни разчети. За да се установи с достатъчна за практически цели точност е необходимо да се проектират успоредно (по националните и европейските норми) различен тип строителни конструкции, различни строителни системи с различна степен на луксозност на довършителните работи. Когато се строи една обикновена сграда с евтини довършителни работи, оскъпяването на носещата конструкция ще окаже по-голямо влияние (в проценти) върху цената на крайния продукт. Докато, ако имате представителна сграда със суперлуксозни довършителни работи, които са значителен процент от общата себестойност на сградата, тогава оскъпяването на носещата конструкция (влагането на повече арматура и по-качествени бетони) ще окаже по-малко влияние върху крайната цена.
- Кое оскъпява сградите, проектирани по Еврокод 8?
- Оскъпяването при проектиране и строителство съгласно изискванията по Еврокод 8 се дължи на оскъпяване на носещата конструкция (стоманобетонния скелет при масовото строителство) – колони, греди, противоземетръсни шайби и плочи. Консервативността, ако мога така да се изразя, на европейските норми води до влагане на повече и по-висококачествени арматури, бетони с по-високи якостни свойства. Когато това оскъпяване е в някакви разумни граници, лично аз, ако реша да си купувам жилище, бих предпочел да платя примерно 1100 EUR/кв.м вместо 1000 EUR/кв.м, но да имам една много по-голяма сигурност за поведението на сградата при бъдещи земетръсни въздействия.
- Каква е разликата между БДС и Еврокод 8?
- Националните норми за проектиране в земетръсни райони, които действат сега у нас, са на основата на Правилника за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987 г. с някои незначителни промени. Тези документи са базирани на познанията от 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Еврокод 8 е доста по-съвременен нормативен документ. При създаването му са използвани постиженията на противоземетръсното инженерство през последните две десетилетия.
Двете норми не могат на бъдат сравнявани. Имат разлики дори в общите концепции. Еврокодът дава много по-големи възможности на проектантите за използване на съвременните методи за изчиславане на строителни конструкции.